Робърт Ранкин - Антипапата

В този миг последваха малко по-ентусиазирани възгласи, които достигнаха ревящо кресчендо, след като Младия господар Робърт продължи:

— Следващите три питиета са за сметка на заведението!

Нещастният случай с Норман бе забравен мигом, Стария Пийт седна отново зад старинното пиано и „Лебедът“ възкръсна като феникс от пепелищата на Стария Запад. Младия господар Робърт се обърна към Невил зад бара.

— Сега ще отида да засиля огъня на барбекюто. Ще заредя наденичките и ще ти дам знак да започнеш да ги водиш.

— Имай ми доверие — рече Невил, — и аз ще гледам безплатните напитки да са малки.

Омали, който се бе възстановил с помощта на изкуствено дишане уста в уста, изпълнено от момичетата от трета страница, дочу тази забележка и бързо поръча на Манди три двойни, преди нещатният барман да успее да издаде нарежданията си.

— Същото и за мен — провикна се Джим Пули.

Въодушевени от безплатните си напитки, посетителите каубои ставаха все по-свадливи. „Олд шейкбели“ очевидно съчетаваше качествата на ирландското контрабандно уиски, на ментетата и денатурирания спирт. Стария Пийт вече се бе опитал да духне клечка кибрит, само за да установи, че бълва огън и пушек. Почти целият полиран барплот сега бе нашарен от малките мокри колелца от дъната на чашките.

Омали се наведе напред над плота и се обърна към Невил:

— Направихте хубаво шоу, няма грешка. Имах известни опасения за тази вечер, но… — тук той отпи огромна глътка „Олд шейкбели“ и опразни чашката си, — но тя обещава да бъде запомнящо се събитие.

Нещатният барман се усмихна криво и започна да полира пайнтова халба.

— Вечерта далеч не е свършила — рече злокобно той, — а ти как си, добре ли си вече, Джон?

— Никога не съм бил по-добре — отвърна славата на Дъблин. — Никога.

— Хей — рече неочаквано Манди, — онзи Самотен рейнджър, дето вони на риба, продължава да ме щипе по дупето. — Невил отиде да размени няколко думи с необуздания нарушител. — Омали — рече момичето от трета страница, след като Невил се отдалечи достатъчно, за да не ги чува.

— Същият — отвърна той.

— Слушай — Манди му даде с жест да разбере, че става дума за тайна работа и мъжът от Смарагдовия остров се наведе още над бара — достатъчно, за да може да надникне по-добре в пазвата на младата дама. — Искаш ли да купиш евтино две дузини бутилки от този „Олд шейк“, как му беше името?

Омали се ухили. Беше оценил правилно Манди още като видя как и къде прибира пенитата му.

— Какво точно ще рече евтино?

— Ами, как ти звучи една десетачка?

— Звучи ми много разумно, но къде са тези бутилки в този момент?

— В багажника на бялото ем джи 11 11 MG — прочута най-вече във Великобритания марка спортни автомобили. — Б.пр. навън.

Омали бръкна в колана, където криеше парите си, след което една десетпаундова банкнота и връзка с ключове смениха притежателите си.

В това време в бара започна да прониква някаква странна миризма, която човек обикновено свързва с комините на крематориумите. Някои си помислиха, че това бяха последните останки от пушеците на Духа на Стария Запад, други усетиха едва доловимата разлика и започнаха да си правят вятър над питиетата и да кашлят в стетсъните си. Изведнъж се чу силен трясък. Невил бе стоварил боздугана си върху барплота.

— Барбекюто е готово — обяви той.

Като знаеше какво стълпотворение щеше да настане при обявяването на безплатна храна и тъй като още се стремеше да скрие чехлите си от критичните погледи, Невил остана зад бара, за да наблюдава с известен интерес как около стотина каубоя могат да се набутат във вътрешния двор с площ от шест квадратни фута. Младият господар Робърт, облечен с невъобразима найлонова престилка, нахлупил висока готварска шапка, се бе развихрил зад барбекюто. Планини от цвъртящи наденички и стекчета, бълбукащи котли с боб къкреха на скарата, Сандра бе под ръка и предлагаше хартиени чинии и салфетки с надпис „Спомен от каубойската вечер“.

Първата половин дузина късметлии мераклии да хапнат се промушиха през задната врата на „Лебеда“ и се озоваха притиснати към пламтящото барбекю.

— Един по един, бе — изкрещя един опърлен Рейнджър, който потупваше панталоните си около коленете.

— Не се бутай — изпищя друг, чийто лакът се топна в казан с врящ боб.

Редът бе възстановен най-накрая посредством сръчното владеене на загрятата до червено огромна вилица в ръцете на младия господар. Образувана бе човешка верига, която предаваше от човек на човек хартиените чинии с купчинка боб, стекче, наденичка и резен от франзела към опашката от пияни каубои.