Робърт Ранкин - Антипапата

Червеноокият кимна замислено.

— Значи одобрявате?

— Да, да, но трябва да изразя и известна озадаченост.

— Наистина ли?

— Ами… — тук Кроули направи пауза, за да може да представи любопитството си във форма, която да не бъде обидна. — Ами, за вас, например, вие очевидно сте изключително изтънчен мъж, това е видно от държането ви, поведението и начина ви на изразяване. Ако извините моето любопитство, бих ли могъл да ви попитам на коя част на нашия призрачен остров дължите своята вярност?

— Пътувал съм много и не бих могъл да определя нито едно място като родно.

— А на какво се дължи присъствието ви по тези места?

— В момента съм гост на нашия добър Капитан.

— Разбирам — рече Кроули и погледна по-възрастния мъж. И този кратък поглед му бе достатъчен, за да забележи крайното отвращение на Капитана.

— Тогава, сър, тъй като вие имате това предимство да знаете имената ни, бих ли могъл да попитам какво е вашето име?

Червеноокият се облегна на стола си. Взе от позлатена кутия дълга зелена пура, която вдигна до ухото си, след което я завъртя между палеца и показалеца си. Взе ножче за изрязване на пури с ониксова дръжка и отряза едното й крайче. Доволен от свършеното той постави пурата между жестоките си устни и я запали от свещта.

— Господин Кроули — рече той и издуха идеално облаче дим, което увисна за миг-два във въздуха, преди да се разтвори в пространството. — Господин Кроули, вие не бихте искали да узнаете името ми.

Младият мъж сръбна от виното си и се усмихна престорено свенливо.

— Хайде сега — изгука той, — вие ни предложихте вечеря, достойна за кралски особи, а отказвате да разкриете самоличността си. Не е справедливо да не ни бъде позволено да узнаем името на най-щедрия и най-достойния свой домакин.

Червеноокият дръпна още веднъж от пурата си и очерта с показалец рунически символ върху полираната повърхност на масата.

— Дължите благодарностите си на Капитана — рече той. — Той е вашият домакин, а аз съм просто гост, като вас.

— Ха — извика радостно младият мъж. — Мисля, че не е така. На вас приляга далеч повече. Седите и начело на масата. Имам чувството, че всичко това е ваше дело.

— Мое дело ли? — отвърна другият. — И какъв мотив смятате, че бих имал да ви поканя в мисията?

— Това е нещо, което бих искал да узная. Подозирам, че тази вечер не са били поканени други гости и… — тук Кроули се наведе напред, — настоявам за обяснение.

— Настоявате?

— Да, настоявам! Тук става нещо странно и аз съм решен да стигна до дъното му.

— Така ли?

— Кой сте вие — изкрещя Кроули, лицето му бе силно зачервено. — Кой сте вие и какво правите тук?

— А вие какво търсите тук, господин Кроули?

— Аз ли? Бях поканен, дойдох от уважение към Капитана, за да ознаменуваме стогодишнината на мисията. Заемам отговорен пост в борда на попечителите, всъщност не съм човек без властови възможности. Няма да сгрешите, ако не се карате с мен.

— Господин Кроули — рече тъмночервената фигура, — вие сте глупак, не уважавате изобщо Капитана и изпитвате само пренебрежение към него. Тук ви доведе алчността и тъкмо алчността ще ви погуби.

— О, така ли? — попита Кроули. — Така ли?

— Аз ще ви кажа защо сте дошли тук тази вечер и ще отговоря на въпросите ви. Дойдохте, защото знаехте, че ако не дойдете, ще привлечете вниманието към себе си. Ваш е планът мисията да бъде ликвидирана при първа възможност и да сключите сенчестите си и коварни сделки с онзи труп ей там. — Уърмууд се сви на мястото си, а едрият мъж продължи: — Никога няма да позволя и камък от тази мисия да бъде помръднат без моето съгласие.

— Вашето съгласие ли? — изпищя Кроули. — За какъв, по дяволите, се смятате?

— Достатъчно!

Червеноокият избута стола си назад и се изправи в цял ръст, очите му блестяха, а раменете се изпънаха, за да изпъкне масивният му гръден кош. Ръцете му се свиха в два огромни юмрука, които той стовари върху масата с титанична сила, като разпиля храната и разклати свещниците.

— Кроули — изрева той, като гласът му излизаше с буреносната сила на леден вятър, — Кроули, ти ще разбереш кой съм! Аз съм човекът, до който те доведе съдбата. Още от раждането ти бе отредено пътищата ни най-накрая да се пресекат, всички неща са предопределени и никой човек не може да избяга от съдбата си. Искаш да знаеш кой съм аз ли? Кроули, аз съм твоето наказание!

Кроули отметна косата си настрани и се втурна към вратата, отчаяните му движения бяха като на бясно пляскаща с криле птица. Сграбчи дръжката на вратата, но тя бе солидна и неподвижна, сякаш заварена за ключалката.