Робърт Ранкин - Антипапата

— Уърмууд — рече с унил тон. — Очакват ме.

— Моля, заповедайте — отвърна Капитанът и направи жест на любезност. Жълтокожият призрак се остави да го поведат по коридора към трапезарията.

Капитанът извади бутилката евтино шери, която пазеше за посещенията на Свидетелите на Йехова.

— Виждам, че съм пръв — рече Уърмууд, приемайки предложената му от Капитана чашка, голяма колкото напръстник. — Имате си много уютно гнезденце тук.

Шумът на гумите на такси по чакъла привлече вниманието на Капитана.

— Извинете ме — рече той, — мисля, че пристигна още един гост.

Съветникът изкриви сбръчкания си като кожа на костенурка врат и Капитанът излезе от стаята.

Пред мисията стоеше Брайън Кроули. Беше облечен в тъмносин кадифен костюм, който съвършено попиваше вечерната светлина. Ръчно бродирана копринена риза с дантелено жабо пристягаше силно врата му, където голяма черна папийонка се бе лепнала за шията му като прилеп вампир. Обувките му, също ръчна изработка, бяха от най-фина кожа; държеше в ръце чифт ръкавици от ярешка кожа и малакски бастун с дръжка от слонова кост. Вдигна отпусната ръка с изящен маникюр към чукчето на вратата, но Капитанът я отвори преди да почука.

— Господин Кроули — рече Капитанът.

— Добър вечер, Карсън — каза младият мъж и пристъпи напред. Капитана му препречи пътя.

— Поканата ви, сър? — рече учтиво той.

— По дяволите, Карсън, знаеш кой съм.

— Трябва да спазваме протокола.

Кроули промърмори нещо под носа си, бръкна във вътрешния си джоб и измъкна портфейл от марокен с монограм. Извади от него поканата и я размаха пред лицето на възрастния мъж.

— Сега наред ли е?

Капитанът взе поканата и се поклони учтиво.

— Моля, влезте.

Докато следваше женствения младеж по коридора Капитанът се усмихна вътрешно; малкият сблъсък му се бе понравил.

Кроули се запозна със съветника Уърмууд в трапезарията. Съветникът взе белите му пръсти в жълтеникавата си десница и ги раздруса без особен ентусиазъм.

— Уърмууд.

У Кроули се надигна подозрение. Нали това би трябвало да бъде вечеря изключително за членовете на Управата на мисията, за да се чества стогодишнината и оттеглянето на Капитана? Защо тогава са поканили този съсухрен кретен? Едва сега Кроули успя да огледа стаята, в която се намираше. Осветена беше само от двата великолепни свещника, поставени върху отрупаната маса; позлатата и релефите на мебелите блестяха като съкровище от фараонска гробница. Погледът на Кроули обходи хищнически стаята. Привлече го маслената картина в златна рамка с херувимчета, която висеше над скрин в стил рококо. Нима това бе оригинал от Пинтурикио от най-добрия му период? Как би могъл един стар морски капитан да се сдобие с подобно нещо?! Кроули изобщо не бе смятал, че прошареният стар морски вълк притежава някаква интелигентност, макар че като си спомни изненадата си при получаването на поканата, усети, че наистина бе подценил този старик. Очите на младежа засвяткаха алчно.

— Ще вземете ли шери? — попита Капитана.

Изваденият от собственическите си блянове, Кроули отвърна:

— Да, разбира се, благодаря.

Прие шерито си с показна изключителна любезност и се запита как би могъл да се възползва от ценните притежания на Капитана.

— Наслаждавах се на картината — рече накрая той. — Това е Пинтурикио от Римската школа, нали?

Капитанът си играеше нервно със запушалката на кристалната гарафа.

— Така мисля — отвърна небрежно той.

— А и тези мебели — Кроули ги обгърна с жест, — испански барок от петнайсети век, нали така? Притежавате много изящни екземпляри.

— Вършат работа — отвърна Капитана, вторачен в изпочупените си нокти. — Моля, господа, заповядайте на масата, картончетата с имената ви са поставени.

Кроули бавно обиколи масата, деликатно стиснал чашката с шери с нежните си пръсти. Погледът му пробяга по изложената храна.

— Но, Капитане — рече той многозначително, — това тук е най-висша кулинария, от която би изтръпнал мозъка на всеки чревоугодник. Трябва да споделя пълното си смайване, нямах и представа, е…, много достойно, много достойно.

Капитанът следеше всяко движение на Кроули. И макар изражението му да си оставаше любезно и скромно, мозъкът му кипеше от омраза към женствения младеж. Кроули бръкна с ръка и взе един сладкиш, вдигна го към носа си, за да вдиша благоуханието му. С контешка бързина го лапна и облиза устни с малкия си розов език. И почти на мига върху лицето му се изписа изражение на озадаченост и обърканост.