Робърт Ранкин - Антипапата

Ето, сега изваждаха на преден план тъканото украшение за глава на индиански вожд, после пък — избродираното с изкуствени скъпоценни камъни колело на покрита каруца, после пък — каубой от пайети, приклекнал в поза „Готов за стрелба.“ Да се каже, че беше удивително, е все едно да се каже, че Вселената е голяма. Докато светлинките танцуваха, Норман се завъртя на изолираните бронзови проводници на подметките си и насъбралата се компания започна да го аплодира. Първо заръкопляскаха по един, по двама, а след това аплодисментите набраха сила, придобиха ритъм и скорост, а Стария Пит удари на пианото гръмовните акорди на „О, тези златни чехлички!“

Каубоите аплодираха и хвърляха шапки във въздуха, Самотни рейнджъри от всякакъв цвят сключиха ръце като хористи и закрещяха „Да живей!“ докато всички до един не посиняха. Пули и Омали се впуснаха в импровизиран и бърз жътварски танц, а Духът на Стария Запад подскачаше в средата на кръга като оживял крайбрежен фар. И точно тогава се случи най-необичайното.

Талашът започна да се надига от пода към костюма на Норман. Първо се сгъсти около краката му и закри лъснатите му ботуши, след това запълзя нагоре като някаква злокобна паразитна плесен по краката му, докато не обгърна цялото му тяло.

— Това се дължи на статичното електричество — ахна Омали и спря танца си насред крачка. — Той се е заредил като кондензатор.

Норман бе толкова смаян от посрещането си, че чак когато вече не можеше да помръдне, кашляйки и плюейки, и бършейки талаш от ушите и очите си, му светна, че нещо не бе наред. Тълпата, която бе убедена, че това не бе нищо друго, освен друга фаза на уникално и оригинално представление, ревеше от смях и стреляше с шестзарядните револвери във въздуха.

Омали пристъпи напред. Очите на Норман бяха изскочили от орбитите си и той се държеше за гърлото. Талашът го обгръщаше все по-плътно, превръщайки го в своего рода талашен снежен човек. Омали посегна да избърше талаша от лицето на измъчващия се мъж, но бе възнаграден от токов удар, който го вдигна заедно с наетите му каубойски ботуши и го отхвърли назад през барплота.

Джим Пули грабна сифон със сода и без да се замисли за последиците го изпразни върху лицето на Духа на Стария Запад. Онова, което последва, бе оприличено от Стария Пит на фойерверките, които някога наблюдавал в Кристъл палас като юноша. От ръцете и краката на Норман хвърчаха искри, малките крушки изскачаха от фасонките си и прекосяваха салона като трасиращи куршуми. Народът се прикри кой както може, младият Чипс навря главата си в плювалник, а по-възрастният му господар приклекна зад пианото и засрича молитви, момичетата от трета страница залегнаха зад барплота, където Омали лежеше в безсъзнание, ухилен като идиот. Норман подскачаше из залата, от раменете му се вдигаше пушек, а ръцете му се въртяха като крилете на престаряла вятърна мелница. Последната крушка на допреди малко гордия му костюм изпращя с все сила и Норман се строполи на пода, където си и остана като тлееща развалина.

След миг-два на болезнена тишина каубоите се надигнаха боязливо иззад укритията си, избърсаха праха от наетите си костюми и се заоглеждаха в облака от талаш, изпълнил салона. Пули пристъпи напред с омекнали колене и изгаси падналия герой с остатъка от сифона със сода.

— Добре ли си, Норман? — попита глуповато той.

— О, мамка му! — изстена Духа на Стария Запад и изплю храчка талаш. — О, мамка му!

Капитан Карсън лежеше завит на претенциозно резбования испански стол и надничаше между пръстите си към абсурдния показ на екзотични храни, натрупани върху позлатената маса. Да си помисли човек, че подобни провизии могат да се купят някъде в радиус от една миля около мисията, щеше да означава да пренапрегне и най-гъвкавото въображение до пръсване. Ала точно така си беше. Капитана закри очи и отчаяно се помоли всичко това да изчезне. То не изчезна.

Понесъл списъка за пазаруване на скитника, част от който бе напълно непроизносим, беше обиколил един по един всички магазини в околността. И сякаш всички магазинери само него чакаха. Влезе в магазина за зеленчуци на Чичо Тед, за да попита с обречен тон дали имат за момента бернско авокадо. Чичо Тед се усмихна широко, откъсна хартиена кесия от гвоздея и го попита дали предпочита червено или зелено. И във всеки магазин ставаше все същото. Когато Капитана поиска обяснение за това как тези гастрономически деликатеси са стигнали до лавиците, отговорите на магазинерите бяха изключително мъгляви. Някои говореха за случайно пристигнали пратки, други — че се опитвали да разработват нови продукти.