Робърт Ранкин - Антипапата

— А мога ли да попитам за имената ви?

— Аз съм Сандра — каза едната.

— А аз съм Манди — каза спътницата й.

— Невил — рече Невил и протегна ръка.

Сандра се изкикоти. Манди каза:

— Тук малко бие на дупка, нали?

Невил върна неръкуваната си ръка в джоба си.

— Нали не дойдохте направо в тези костюми от улицата?

— Не-е-е — отвърна Манди, — дойдохме с кола, нали така?

— И, надявам се, сте наясно как се върти един бар?

Сандра се прозя и започна да лъска ноктите си. Манди рече:

— Работили сме в най-прочутите клубове, ние сме „домакини“, н’ъл тъй?

Невил бе очарован да отбележи, че двете красавици не можеха да вържат и едно просто изречение, което да не завършва с въпросителна.

— Е, оставям ви да водите нещата, докато се преоблека.

— Можем да се справим, нали?

Каубойският костюм висеше зад вратата на спалнята в найлоновия си чувал. Невил го взе много внимателно и го постави върху леглото. Леко разтвори найлона и притисна нос о тъканта на костюма, вдишвайки горчиво-сладкия аромат на химическото чистене.

Той нежно притисна с палци перлените копчета и освободи сакото от закачалката. Въздъхна дълбоко и с достопочтеността на свещеника към официалните му одежди, облече сакото. Материята бе свежа и чиста, ръкавите леко изпукаха, докато мушкаше ръце в тях, а колосаните маншети обхванаха китките му като нежни белезници. Без повече колебания нещатният барман нахлузи и панталоните, препаса колана с пистолетите и накриви шапката като стар развратник. Закачи блестящата служебна значка внимателно на гърдите си и пристъпи към очуканото огледало на гардероба, за да се наслади на цялостния ефект.

Беше, най-меко казано, поразителен. Ослепителното бяло на костюма придаваше на по природа анемичния Невил почти загорял тен. Стетсънът покриваше плешивото петно на темето му и подчертаваше тъмните му бакенбарди, коланът с пистолетите добавяше контур към тесните му бедра, а кройката на панталоните изваждаше изненадващо и доста впечатляващо на показ определените части от анатомията му.

— Много хубаво — рече Невил, мушна палци под токата на колана и зае стойката на самия покоен и легендарен „Дюк“. Нещо обаче липсваше, един последен щрих. Той сведе поглед надолу и като видя чехлите си, веднага се сети какво бе то — каубойските ботуши. Неочаквана топка се сви в стомаха му — не си спомняше костюмът да бе снабден с ботуши, когато пристигна. И така си беше — нямаше ботуши.

Невил изстена отчаян и се отпусна на леглото си — един съкрушен мъж. Образът в огледалото се смачка и заедно с него — и мечтите на Невил; каубой по домашни чехли, хайде де! Една сълза се появи в здравото око на Невил и се търкулна по бузата му.

Беше седем и половина. Барът още беше празен. Двете сервитьорки се бяха сгушили до единия ъгъл на барплота, посръбваха бира, смесена с лимонада, и обсъждаха сексуалния живот на съвременничките си с приглушен и доверителен тон. Крещящо украсеният бар се бе превърнал в мрачно, обитавано от духове място. От време на време някой минувач хвърляше по един бегъл поглед към гравираната стъклена врата на бара, разговорът спираше и двете красавици поглеждаха в боязливо очакване.

Невил се спусна по стълбите на пръсти. Момичетата от страница трета видяха чехлите на Невил преди да видят самия Невил. Би трябвало да се разсмеят, да се посбутат, да сочат с пръст и да се кикотят и навярно при други обстоятелства щяха да сторят именно това, но когато нещатният барман слезе от последното стъпало, видът му излъчваше такова трагично отчаяние, че двете момичета бяха трогнати безмерно.

Невил огледа празния бар с присвити очи.

— Никой ли още не е дошъл? — попита.

Манди поклати напудрената си главица.

— Тц — отвърна Сандра.

— Изглеждаш страхотно яко — рече Манди. — Отива ти.

— Мязаш на онези типове от филмите — добави Сандра.

Невил се усмихна едва-едва и рече:

— Благодаря.

Точно в този миг откъм вътрешния двор долетя тътенът на приглушена експлозия. Вратата се отвори с трясък и по късия коридор се заклатушка почернената фигура на Младия господар Робърт. Придружаваше го порив от гадно вонящ черен дим, който направи появата му да заприлича на Принца демон от популярната пантомима.

Когато залитна към бара, Невил чевръсто се отдръпна встрани, за да не изцапа костюма си. Красавиците от трета страница бяха вцепенени от изненада. Младия господар Робърт заобиколи бара. Изтръгна бутилката с уиски от дупката й, грабна половин пайнтова халба и я напълни до ръба.