Робърт Ранкин - Антипапата

— Все подценявам олиото за пържене — обясни младия господар Робърт на зяпналия Невил, който гледаше как двама носачи прекарваха огромен варел през входната врата на бара.

Младият господар Робърт си наля още един скоч и обясни ситуацията:

— Чуй сега — обърна се той с глас, който бе весела пародия на Алдо Рей в някакъв неразбираем филм за подводничари, — ние тук, се намираме не в еднократна, а в продължаваща ситуация.

— В какво?

— Разполагаме с продукта, тоест „Олд Шейкбели.“ — Той вдигна бутилка от дяволското питие. — Имаме място — обгърна с жест заведението, — и имаме мотивация.

Тук той посочи знамето, което висеше над бара, увило се над проядената от молци бизонска глава. Върху него пишеше: „ГОЛЯМО КАУБОЙСКО УВЕСЕЛЕНИЕ. НАГРАДИ, НАГРАДИ, НАГРАДИ.“

Невил кимна важно.

— Много съм мислил по въпроса, умнико — продължи младежът. — Предложих няколко идеи и всички те бяха приветствани, и като ти казвам, значи е така — ПРИ-ВЕТ-СТВА-НИ.

Невил сви ноздри, тая работа никак не му се нравеше. Младежът определено бе мономаниак от най-висша проба. На вратата се появи носач в омърляна престилка, с ръчно свита цигарка, увиснала на долната му устна.

— Къде ще искаш да стоварим този бълвоч, шефе? — попита той и посочи с пръст през дясното си рамо.

— А, да, продукта — каза младия господар Робърт и като изтласка Невил от пътя си, последва носача към улицата.

Имаше 108 кашона с „Олд шейкбели“ и когато ги складираха, те покриха точно половината от наличното пространство на току-що построения вътрешен двор.

— Няма къде другаде да ги сложим — обясни Невил. — В избата няма място, а като са тук, онзи, който ще готви, поне ще може да ги държи под око.

Младият господар Робърт инспектираше барбекюто.

— Кой е построил това нещо? — попита той.

— Двама местни зидари.

Младежът закрачи важно около конструкцията от червени тухли.

— В тази конструкция има нещо, което никак не е наред.

Невил сви рамене; и без това нищо не разбираше от скари, а и не си бе дал труда да погледне изпратените от пивоварната планове.

— Барбекюто е изградено според плана и има одобрението на градския съвет относно безопасността — излъга Невил.

Младият господар Робърт, който също не разбираше нищо от скари, но бе майстор на психическото въздействие, кимна замислено и рече:

— Ще видим.

— Кога ще пристигне допълнителният персонал за бара? — попита Невил.

— В 18,30 — отвърна младият господар, — двечки напълно подходящи за целта мацинки.

Той очевидно още не бе усъвършенствал напълно най-изтънчените моменти на американската терминология.

Към шест и половина младият господар още не бе успял да запали барбекюто. Откъслечните покашляния и мъчителните викове, които долитаха от вътрешния двор, подсказваха на нещатния барман, че младежът поне не се отказваше лесно.

Когато стенният часовник „Гинес“ удари седем без четвърт, още нямаше и следа от допълнителния персонал на бара. Невил прекоси залата до кратката пътечка към вратата, водеща към вътрешния двор. Предпазливо я открехна. Младият господар Робърт не се виждаше никъде; огромна плътна плащеница от черен дим изцяло покриваше двора; нищо не се виждаше. Невил вдигна глава, присви очи в мрака, решен да открие някакво движение в непроницаемата мъгла.

— Всичко наред ли е? — извика весело той.

— Да, добре, добре — долетя до него задавен глас. — Мисля, че му намерих цаката.

— Добре — рече Невил.

Той безшумно затвори вратата и се преви в пристъп на смях. Избърса сълзите от очите си и се върна в залата, където се озова пред две млади дами от типа „Мацката на трета страница“ 8 8 Мацката на трета страница — обикновено британските таблоидни вестници Sun, Daily Mirror, Daily Mail и други публикуват на третата си страница снимки на сексапилни девойки. — Б.пр. на определени вестници, които стояха притеснени и едновременно надменни. Бяха облечени в съвсем оскъдни костюми, изглеждаха като бегълци от някакъв весел чикагски бардак от деветдесетте години.

— Ти ли си шефът? — попита едната от хубавиците и го изгледа косо. — Само че ние само ще се моткаме тук насам-натам, нали?

Невил изправи рамене и изпъчи пилешкия си гръден кош.

— Добър вечер — рече той, — с най-добрата си имитация на Роналд Коулман. — Доколкото виждам, вие сте двете млади дами, изпратени от пивоварната да помогне в делата ми.

— Ти си… какво? — рече едната.

— Да ти помагаме зад бара?