Робърт Ранкин - Антипапата

Закрачиха напред, всеки — в пълен синхрон със своя близнак. Самотния Пули посегна към колана с пистолетите, същото стори и близнакът му. Улицата бе пуста, ако не се броят двете самотни фигури. Слънцето залязваше зад газометрите и дългите и сходни сенки на двамата маскирани разбойници се бяха проточили по тротоара и нагоре по стените на малките къщурки с тераси.

Това бе гледка, която да накара Зейн Грей да се улови за химикалката, или Серджо Леоне да пусне един петдесетфутов кадър. Все по-близо идваха Рейнджърите, стиснали решително челюсти, мушнали палци в сребърните токи на коланите си.

Спряха се още веднъж.

На улицата бе тихо, ако не се брои шумът от уестърн веселбата, който идваше от бара. Ято гълъби изпърха от покривите на жилищните блокове и кацна върху покрива на църквата. Самотно куче притича през улицата и изчезна в странична уличка.

Рейнджърите се гледаха без да премигнат.

— Този град не е достатъчно голям за двама ни — рече Самотния Омали.

— Върви по дяволите, омбре — отвърна Самотния Пули и посегна към шестзарядните си револвери. Но посягането трябваше да бъде прекалено дълго, защото те бяха у дома му, забравени върху кухненската маса, където ги бе лъскал.

— О, мамка му — рече Самотния Пули.

Избухнали в силен смях, близнаците Рейнджъри влязоха в „Летящия лебед.“

— Ха, глей ти — рече Манди — още двама от същия сорт.

— Господи — извика Пули, — десетима Самотни рейнджъри и нито един Тонто между нас.

— Два пъти от доброто „Олд шейкбели“, ако обичате, госпожице — рече Омали и огледа с копнеж допълнителния персонал на бара. Манди изпълни поръчката му и след като прие точната сума в монети, я прибра на най-невероятното място в оскъдния си костюм.

— Ей това е жена, дето ми пада на сърце — усмихна се мъжът от Смарагдовия остров.

Събитията в „Летящия лебед“ бяха започнали да набират скорост. Стария Пит бе на пианото и дрънкаше „Бих искал да съм в Дикси“ на изнемощелия инструмент. Младия Чипс ревеше както винаги фалшиво. Между разбойниците бе избухнала юмручна свада и Невил размахваше боздугана си, но някак си без желание да излезе иззад бара.

Младият господар Робърт вдигна ръце, за да направи съобщение. Тъй като не познаваше навиците и поведението на Брентфорд, никой не му обърна внимание.

— Дами и господа — крещеше той, а видимите части от лицето му бяха станали морави. — Моля за вашето внимание.

Невил стовари боздугана си върху полираната повърхност на барплота с оглушителен трясък. Последва кратка тишина.

— Дами и господа — изрева младият господар и високият му глас отекна гротескно в притихналия бар. — Дами и господа аз…

Толкова му беше, временната тишина свърши тъй бързо, както и се бе появила и тътенът на полупиянските разговорки, дрънчащите струни на жалващото се пиано и общият свадлив фон се върнаха с още по-голяма сила.

— Време е господа, МОЛЯ 9 9 Време е… — така съдържателите на питейни заведения в Англия обявяват края на работното им време, което се спазва изключително строго. — Б.пр. — изкрещя Невил и това ги накара да замлъкнат веднъж и завинаги.

Младият господар Робърт направи своето съобщение:

— Дами и господа, както вече казах, като представител на пивоварната — в този момент младият Чипс издаде един груб звук, който бе приет с общи овации — като представител на пивоварната, бих искал да кажа колко съм впечатлен от това голямо присъствие, от този ентусиазъм.

— Ентусиазъм ли рече? — попита Омали.

— Както може би знаете, тази вечер бе уредена за сметка на пивоварната, за да се лансира нова идея в удоволствието от пиенето. — Той вдигна бутилка „Олд шейкбели.“ — Както с радост виждам, вие вече я одобрявате. Скоро ще имаме барбекю, където ще се сервират деликатеси в уестърн стил, също за сметка на пивоварната. Ще се разиграе безплатна лотария, ще има награди за най-добре облечените каубои…

Докато говореше, младият господар Робърт бавно осъзнаваше, че събралата се компания от каубои вече не го слушаше; главите започнаха да се извръщат, появи се шепот, сбутване с лакти. В бара бе нахлул Духът на Стария Запад.

На входа на „Лебеда“ бе застанал Норман с блестящия си костюм. Пайетите и изкуствените скъпоценни камъни блещукаха и присвяткаха. Беше добавил още четири комплекта лампички по ръцете и краката си и те проблясваха в пулсиращ ритъм.

Норман пристъпи напред, вдигнал ръце така, сякаш да въздаде папска благословия. Омагьосана, досущ както Червено море от жезъла на Мойсей, тълпата се разтваряше да му стори път. Обръщайки се бавно, за да постигне максимален ефект, Норман щракна ключе на токата на колана си и светлините затанцуваха в неистова въртележка. Ту осветяваха, ту затъмняваха златистия надпис, тъчаха най-невъобразими шарки и променяха контурите на костюма, подчертавайки незабелязани преди това негови украси.