Робърт Ранкин - Антипапата

— Два шибани часа — изкряска той с измъчен глас — два шибани часа пуфкане, духане и веене на шибаното нещо. И чак тогава го виждам, чак тогава го виждам, мамка му!

— Така ли? — рече Невил.

— Клапите, човече, къде са шибаните клапи?

Невил сви рамене. Нямаше никаква представа.

— Аз ще ти кажа къде са шибаните клапи, ще ти кажа аз! — Устните на Невил започнаха да се изкривяват в ужасна, неуравновесена усмивка. Успя да я сдържи с голямо усилие. — Отгоре, ето къде са шибаните клапи!

Невил рече:

— Това не може да бъде!

— Не може ли? И аз казвам, че не може, но някой негодник е построил барбекюто наопаки!

Невил затисна с длан устата си. Младият господар Робърт вдигна половин пайнтовата халба с очернената си ръка и изля уискито в гърлото си.

— И какво ще правим тогава? — попита Невил, който вече губеше битката с обзелото го веселие. — Да го отложим ли?

— Да отложим ли? Не и през този шибан живот, не, аз го оправих, най-добре го оправих шибаното нещо, дадох му онова, от което се нуждаеше. Един истински коктейл Молотов и сега си има клапи, ето какво ще ти кажа.

— О, добре — рече Невил, — значи няма щети.

Младият господар Робърт изгледа свирепо нещатния барман.

— Предупреждавам те — заекна той, — предупреждавам те, мамка му! — Чак тогава той забеляза, че барът бе празен. — Ха! — рече. — Къде са хората?

Невил се размърда неловко в каубойските си панталони. Младият господар го фиксира с маниакален поглед. Манди видя как пръстите му се свиват около дръжката на половин пайнтовата халба. Тя застана между двамата мъже.

— Хайде, Боби — рече, — дай да погледнем тези изгаряния, не искаме да хванем някоя инфекция, нали така?

И с утешаваща, но твърда ръка отведе почернелия барбекюрист към дамската тоалетна.

Невил не можеше да се сдържа повече. Улови се за стомаха, извъртя очи и изпадна в пристъп на буен смях. Сандра също се кикотеше иззад вдигната си длан, но успя да се наведе над нещатния барман и да му прошепне дрезгаво:

— Внимавай с този дребосък, може да ти докара маса неприятности.

— Благодаря ти — отвърна Невил и двамата изпаднаха отново в конвулсиите на смеха.

Изведнъж се чу шум откъм вратата на бара. Усмивките замръзнаха на устните им, защото точно този миг бе избрал за появата си Самотния рейнджър.

Оказа се малко дребноват Самотен рейнджър, а и възпълничък. Невил мигновено разпозна зад маската, че това не бе някой друг, а Уоли Уудс, превъзходният брентфордски доставчик на жива риба. Уоли се спря за малко в рамката на вратата, огледа празния бар със студения и подозрителен поглед на моруна. В един ужасен миг Невил си помисли, че ще промени решението си и ще поеме към залеза по онзи, много често практикуван в Стария Запад начин.

— Какво да бъде, страннико? — попита бързешком барманът.

Уоли изправи рамене и важно-важно пристъпи към бара, съпроводен от характерната миризма на рибено масло, която никога не го напускаше, ако ще и камъни да завалят.

— Налей ми два пръста „Олд шейкбели“ — рече мъжествено Уоли.

През следващия половин час „Летящия лебед“ започна бавно да се пълни. Идваха на малки „порции“, по един, по двама, някои — стеснителни и навлечени с тежки връхни палта, въпреки мекия сезон, други нахлуваха през вратата наперени, сякаш цял живот са били каубои. Трима крадци на добитък наченаха незаконна на вид игра на покер на една маса в ъгъла, а вече бяха избухнали не по-малко от шест престрелки.

Невил зареди бара с още една каса „Олд шейкбели“. Младият господар Робърт се върна от дамската тоалетна с доволно изражение на лицето, което приличаше на същинско бойно поле с множеството си лепенки. Манди бе облякла роклята си наопаки. Пристигнаха още двама Рейнджъри и така бойният им строй достигна осмина души.

— К’во става тук бе, да няма някакъв шибан конгрес? — попита един от тях.

Стария Пит пристигна в костюм на Супермен и обясни:

— Рейнджърите свършили.

Неколцина непоколебими професионалисти се придържаха към обичайните си питиета, но повечето се възползваха от намалените цени и обръщаха солидни количества „Олд шейкбели“, което се оказваше, че има очаквания ефект на огнената вода на бледоликите.

Последните Самотни рейнджъри завиха откъм двата края на „Ийлинг роуд“ и поеха към „Летящия лебед“. Единият беше от ирландски произход, другият — местна знаменитост, комуто оставаха само няколко часа и един кон, за да спечели 250 000 лири. Двамата се забелязаха взаимно, едва когато от вратата на бара ги деляха само двайсетина метра. И двамата спряха. Самотния Пули запремигва изненадан. Самотния Омали придоби изражение на обърканост. Това сигурно е някакъв номер на осветлението, помисли си той, някаква температурна инверсия или огледален образ. А може би кой знае как бе пристъпил в някакво изкривяване на пространствено-времевия континуум и се бе изправил пред свой двойник. Подобна мисъл пробяга и из съзнанието на Самотния Пули.