Робърт Ранкин - Антипапата

— Още дървени въглища — извика младият господар и услужлив както винаги Пули започна да трупа купчинка след купчинка върху пламъците на огненото барбекю. — Още наденички, още боб.

Джим покорно отвори капака на петгалоново буре със зъба на градинарска вила.

Притиснати в ъгъла на вътрешния двор и наблюдаващи барбекюто с ужасно подозрение бяха двама Рейнджъри, които човек лесно можеше да разпознае по обилното им черепно окосмяване като Косматия Дейв и Джон Джунглата, добре известни, макар и ползващи се с недоверие (напълно заслужено) представители на местния строителен бранш.

Джим забеляза двамата намусени индивида с ъгълчето на окото си, озадачен от съмнителните им изражения и честичкото им сбутване с лакти. Внезапният пукот в основата на тухленото барбекю, който с малко изпревари прибързаното им напускане на вътрешния двор, накара Пули да прекрати дейността си по отварянето на консерви и да се заеме с оценка на ситуацията.

Барбекюто ревеше като пещ, скарата бе нажежена до червено и леко бе увиснала по средата. Младият господар Робърт, плувнал в пот, викаше за още въглища. Джим забеляза, че найлоновата му престилка започваше да се топи и че боята на задната врата на „Лебеда“ се надигаше обезпокоително на мехури. Жегата бе достигнала до такава степен, че останалите в двора каубои се бяха притиснали към стената и предпазваха лицата и интимните си части с хартиени чинии.

— Още въглища — ревеше младият господар Робърт.

Погледът на Пули изведнъж се спря върху наполовина пълна торба цимент, която лежеше сред купчина червени тухли в ъгъла на вътрешния двор. Спомни си как едно време се бе заел с неколкодневна работа, за да умилостиви един особено садистичен служител на Бюрото по труда — тогава бе монтирал камина в дома на една дама в имението „Бътс.“ След като не знаеше почти нищо за това какво става, когато тухлите и хоросанът се нагорещят, а и не беше чувал за огнеупорни тухли и топлоустойчив цимент, той бе използвал точно такива червени тухли и торба от същия цимент като онзи в ъгъла. Звънците на пожарната още кънтяха ясно в паметта на Джим.

Последва нов силен пукот от основата на барбекюто и Пули посегна да улови за рамото младия господар Робърт.

— Хайде, хайде — извика той, опитвайки се да надвика рева на огъня. — Влизай вътре.

— Я ме пусни! — изкрещя в отговор младият господар. — Отвори онзи боб.

Джим бе човек, който би направил почти всичко, за да защити себеподобните си, но в никакъв случай не би се подиграл на чувството си за самосъхранение.

— Всеки да се спасява сам! — изрева Джим и си запроправя път сред изведнъж побягналото стадо каубои, които по онова време вече също бяха осъзнали, че не всичко беше наред с барбекюто и че това „не всичко“ бе от онзи вид, който заплашва със смърт или осакатяване.

Обезумялата тълпа нахлу през задната врата на „Лебеда“, отнесе я с пантите и я стовари върху кръстосалия крака „Винадалуу Вик“, управителя на къри ресторанта, който тъкмо се бе заел да опакова в станиолови торби купчини наденички и стекчета за препродажба в заведението си като „Бомбайска патица“. Той изчезна под наетите подметки на четирийсет и осем газещи каубойски ботуши.

На веселящите се в салона на бара не им потрябва много време, за да разберат, че във вътрешния двор ставаше нещо много нередно. Скочиха като един и си плюха на петите. Невил изведнъж се озова сам-самичък в салона.

„Какво ли пък може да означава това?“ — запита се той. — „Барът изведнъж се опразва, питиета си стоят недокоснати по масите, цигарите димят в пепелниците, да не би «Летящият лебед» да се бе превърнал в някаква земна форма на «Мария Селесте» 12 12 „Мария Селесте“ — една от най-прочутите морски загадки, когато корабът под това име е намерен напълно непокътнат и в добро състояние, но без следа от екипажа му. — Б.пр. ? Да не се дължи на стекчетата? Или този «Олд шейкбели» ги накара да хукнат към Темза досущ като леминги?“ Вниманието на Невил бе привлечено от звука, долитащ откъм вътрешния двор, който се засилваше с всяка секунда. Нещо се надигаше в оглушително кресчендо там отзад и Невил имаше много добра представа какво можеше да бъде то. Това бе Старият Молох — лошо построеното барбекю, което всеки миг щеше да се взриви на малки парченца.

Преди Невил инстинктивно да изпълни старата команда „Залегни“ и да се скрие под бара на „Лебеда“, той доби странното впечатление, че от задната врата в салона бе влязло създание от друга планета. Това видение, макар и отлитащо и видяно само през единственото здраво око на нещатния барман, бе сякаш облечено във вдигащ пара найлонов скафандър и носеше останките от готварска шапка.