Робърт Ранкин - Антипапата

Невил сведе засрамен глава.

— Пивоварната — рече той. — След оная работа с прецапването на Ламанша изглежда проявява неприличен интерес към делата на „Лебеда“.

Омали отпи голяма глътка от халбата си и рече:

— Твърде жалко.

— Зачислиха ми снаряжение — рече Невил с приглушен тон.

— Снаряжение ли?

— На каубой, кожени гащи и тъй нататък.

— Мили Боже!

— Има награди за най-добре облечения каубой — бутилка скоч, двеста цигари и купон, с който можеш да вечеряш в някоя от лицензираните от бирарията закусвални.

Омали повдигна настръхнала вежда.

— Бутилка скоч, така ли? — Тонът му бе на небрежна незаинтересованост. — Пули мяркал ли се е днес?

Невил поклати отрицателно глава. Омали му даде знак, че иска да сподели нещо тайно и дискретно.

— Най-добре ще е — рече той, — да не вдигаме голяма дандания с тая каубойска работа. Постоянните посетители могат да се разядосат, след като „Лебеда“ е заведение, прочуто с консерватизма си.

Омали подръпна многозначително долния си клепач.

Невил кимна замислено.

— Мога да споделя чувствата ти, Джон — рече той, — но и трябва да разбереш, че пивоварната дърпа конците, както си е било винаги, и аз трябва да се съобразявам с желанията им, независимо колко непристойно могат да изглеждат те.

— Непристойни едва ли е думата. А каква е тази история с барбекюто?

— Ще го построим във вътрешния двор на бирарията на открито.

— Бирария на открито ли? — Омали се наведе напред над бара и фиксира застрашително Невил. — Аз употребявам алкохолни напитки в това заведение от момче, вече петнайсет години. Може би страдам от някакво странно нарушаване на зрителните си органи, което ме лишава от гледката на открити бирарии и вътрешни дворове, но ако имаш предвид онова мъничко задно дворче зад тоалетната, където складираш празния амбалаж, мога ли да ти предложа да преосмислиш терминологията си?

— Пивоварната извърши преустройство — отвърна Невил.

— О, преустройство, така ли? Да не би това преустройство да е извършено от онези двама майстор-строители, известни на местната общественост като Джон Джунглата и Косматия Дейв? — Нещатният барман кимна. — И този вътрешен двор бе преустроен с онези тухли и хоросан, за които бяхме подведени да смятаме, че са предназначени за ремонт на тръстиковия покрив?

Невил отново сведе засрамено глава. Той бе виновник за измамата, така си беше.

— Целта бе приятна изненада — рече той, леко засегнат.

— Можем ли да погледнем тази приятна изненада? — попита ирландецът.

— Не и преди четвъртък — отвърна барманът. — И, Омали, трябва да те помоля да не заформяш никакви скандали за този вътрешен двор. На събитието ще присъства представител на пивоварната и всякакви спорове могат да се отразят неблагоприятно върху положението ми тук.

Омали сръбна замислен от халбата си.

— Колко души очаквате да дойдат?

— Около двеста.

Омали се задави в халбата си и издуха гейзер от пяна в носа си.

— Двеста?

— От пивоварната казват, че подобно посещение е средно като бройка, пуснали са и някакви реклами в местните вестници.

— Като си помисли човек, че тези двеста каубоя скоро ще нахлуят скоро в „Летящия лебед“ да прекопаят вътрешния двор с площ от десет квадратни фута — рече Омали. — Можем ли да очакваме да чуем свистенето на камшици, грохота на 45-калиброви колтове, дрънченето на дървени колела, плющенето на брезент, докато покритите каруци препускат през прерията към Брентфорд, тропота на конски копита по асфалта и похотливи вокални версии на „Мюл скинър блус“ и „Не ме напускай, мила моя!“

— Ще има евтино пиене и удължено до единайсет и трийсет работно време — каза Невил.

— „Не ме напускай, мила моя!“ — припя Джон и размаха въображаемия си стетсън във въздуха.

Соуп Дистант, който най-сетне се бе върнал от тоалетната, рече:

— При бутилка скоч за награда, пиене с намалени цени и удължаване на работното време до единайсет и половина можем да очакваме да видим поне един ирландец, превъплътен като Джон Уейн да влезе важен-важен през вратите на бара, запасан с шестзаряден патлак, да поръча два пръста „червено око“.

Омали се усмихна снизходително.

— А може би, Соуп — рече той, — ти ще поканиш неколцина от приятелчетата си от Долната земя. Я ми кажи, добрият стар Ригденджиепо дали хваща по двайсетинчовия си телевизор филмчета като „Ларами“, или сигналът там, долу, е малко „на черти“?

Соуп се изправи решително на крака, като се полюшваше напред-назад, уловил се за барплота за опора.