Робърт Ранкин - Антипапата

— И старият стихоплетец Макарти — рече скитникът, — и…

— Не, не — изкрещя Капитана с неестествен глас, — стига, стига!

— Кога се сервира вечерята?

— Вечерята ли?

— Ноби Гилтрап се изказа много ласкаво за овчарската баница.

— В шест часа вечерта — отвърна Капитана.

— Малко рано, а?

— В седем, тогава — каза Капитана, — или в осем, ако желаете?

— В седем бива — усмихна се скитникът. — А сега смятам да подремна малко. Моля ви събудете ме в шест и половина.

След това Капитана бе изведен от спалнята в коридора, където остана в полумрака, дъвчейки мундщука на лулата си, дишайки на бързи пресекулки с доловимо ръмжене.

— И да не прегорите зеленчуците от гарнитурата ми — долетя до него гласът от обкованата с ламперия врата на спалнята.

Скитникът се облегна назад на стола на Капитана и разкопча долните копчета на жилетката си.

— Много вкусно — рече той.

Капитана бе гледал невъзмутимо как скитникът унищожава две купички супа, цялата овчарска баница, чиния картофи, две двойни порции грах за гарнитура, купичка горчица и голяма филия шоколадово руло.

— Ще последва ли още нещо? — попита учтиво скитникът.

— Какво да последва?

— Ами — бренди, пура, или да напълня лулата си?

Капитана се изправи, свали салфетката от яката на поло пуловера си.

— Виж какво сега! — изрева той.

— Боцманът Тим Гарни ми е разправял колко щедър сте били с кесията моряшки тютюн.

Капитана хвърли на скитника кесията си.

— Шаг (прост моряшки тютюн) — рече той и се отпусна на стола си.

— Шаг или не, благодаря отново.

Скитникът се зае да пълни лулата си, ала светещите му очи се зареяха към бутилката с бренди на Капитана.

— Предполагам, че ще поискате утре да тръгнете рано? — рече Капитана.

— Моля? — отвърна скитникът.

— Ами — отговори му Капитана, — нали ви знам аз вас, не можете да седите затворени под покрива много време. Свободен живот, а, рицарите на магистралата, небето над нас, земята под краката ни, нали така?

Скитникът се почеса по главата и вдигна малко облаче синкав прах.

— Мисля, че тук грешите. Моля не си вадете прибързано заключение от външния ми вид, че съм склонен към живота на обикновените скитници. Тъкмо обратното, всеки мой ход е насочен към неизбежни последици. Следвам кармата си докрай.

— Наистина ли? — попита Капитана. — Е, изобщо не смятам да ви преча в търсенето на голямата истина.

— Мисля, че пътищата ни не се пресякоха само поради някаква сляпа случайност — рече скитникът. — Всъщност бих отишъл дотам, да твърдя, че съдбата ме насочи към вашата врата с прав и непоколебим пръст.

— Може би същата тази съдба утре ще ви насочи в друга посока?

— Съмнявам се — каза скитникът с известна доза окончателност в тона. — А сега какво ще кажете за онова бренди?

Следващата сутрин Капитана стана рано. Бе прекарал нощта в койката си без да мигне, хапеше кокалчетата на ръката си и до ранни зори шепнеше всякакви моряшки клетви. Отвратителната мисъл, че вече не бе сам под покрива на мисията, гризеше отшелническата му душица като плъх — крака на прокажен. Чак призори изчерпи напълно всички ругатни и потъна в неспокоен сън.

И сега крачеше напред-назад по верандата и бълваше гъсти облаци моряшки тютюн и мърмореше под носа си. Трябваше някак си да се отърве от този неканен посетител, но ако в дъното на тая работа стоеше Брайън Кроули, трябваше и да внимава. Щеше да се държи учтиво с отвратителния непознат, като му намеква с твърда убеденост, че пътникът ще се почувства далеч по-добре в някое далечно местенце с по-слънчев климат. Вдигна глава към небето и ужасен установи, че се задаваше още един хубав ден.

Изведнъж глас току до него рече:

— Виждам, че обичате да започвате деня си рано, Капитане.

Цветът се стопи напълно от лицето на Капитана, той изпусна кесията си и тютюнът се разпиля по пода на верандата.

— Бива ли винаги да се промъквате така към хората? — закашля се той и изпусна голям облак дим през ноздрите си.

— Трябва да ви кажа, че спах отлично — рече скитникът. — Какво е менюто за закуска?

Капитанът смръщи чело в израз на пълно объркване.

— Изглеждате прекалено енергичен за човек, който унищожи цяла бутилка бренди и почти унция шаг само за една вечер.

— И се чувствам отлично — отвърна скитникът. — Та какво ще има за закуска?

— По правило аз се стремя да не преяждам в този час на деня — обясни Капитана. — Човек го домързява, увреждат се крайниците, разяждат се артериите. Сутрешното ми угощение се състои само от купичка трици и чаша солена вода.