Робърт Ранкин - Антипапата

— Ако не възразявате, аз ще взема две яйца, бекон, наденички, боб, гъби, домат и пържена филийка. Тъй като не бих искал да повлияя негативно върху решителността ви, може би ще пожелаете да закусите отделно?

Капитана издаде напред долната си устна.

— Може би това ще бъде неучтиво от моя страна, защото винаги е разумно преди път човек да се нахрани добре. — Тук той погледна крадешком с крайчеца на окото си скитника. — Ето защо ще похапнем хубавичко преди отпътуването ви.

Скитникът се усмихна.

— Не се тревожете за това, в предвидимото бъдеще нямам никакво намерение да тръгвам.

Капитана се намръщи яростно и се затътри към кухнята. Скитникът вдигна падналата кесия и се зае да напълни лулата си.

Като основател и единствен член на дружеството от Брентфорд и Западен Лондон „Куха земя“, Соуп Дистант реши, че е крайно време да изясни твърдо нещата.

— Напоследък се говори много и се разпространяват най-противоречиви сведения за пристигането на някакво необикновено същество по нашите улици — обяви той пред съботната обедна тълпа в „Лебеда.“

Невил кимна замислено. Скитникът се бе превърнал до голяма степен в единствената тема за разговор в градчето вече почти цял месец, макар че за последен път бе забелязан преди повече от две седмици.

— Знам, че всички разбирате кого имам предвид — продължи Соуп.

Онези, които разбираха, кимнаха. Онези, които разбираха, но нямаха никакво желание да изслушат поредната безкрайна философия на Соуп за обитателите на вътрешния свят, изведнъж засилиха интереса си към дъната на халбите си.

— Преобладават спекулациите — продължи отново Соуп, — но досега пазех мнението си за себе си, докато фалшивите пророци измежду вас спориха до изнемогване. А сега и само сега съм готов да ви съобщя единствената и несъмнена космическа истина.

Омали изстена.

— Имах на времето един чичо — рече той с надеждата да смени темата, — който глътна топка за голф, помислил я за яйце на калугерица.

— Не думай — каза Стария Пийт, който мразеше Соуп Дистант и „проклетите му тъпи идеи.“ — И какво стана с чичо ти?

— Почувства се малко зле — отвърна ирландецът.

— Няма по-глухи от онези, които не искат да чуят — каза Соуп.

— Хей, хайде, успокойте се — намеси се Норман.

— Колко пъти съм ви предлагал за разискване моите теории относно долните земи и техните вътрешноземни обитатели и колко пъти съм ви предлагал неоспорими доказателства за тяхното съществуване, само за да се превърна в прицел на насмешките и гаврите на онези псевдоинтелектуалци, сгушили се в креслата си на овластени, изникнали като плесен върху гниещия труп на нашето днешно общество?

— Много пъти — рече Омали. — Страшно много пъти.

— Слушай — Соуп изтрака възбудено с халбата си по барплота. — Знам всичко за възгледите по въпроса, ти си филистимлянин.

— Протестирам — каза Джон. — Аз съм от юга.

— Под повърхността на планетата — продължи Соуп с благоговеен тон, — се намира обширната и красива земя на Агарта и в това потънало царство в самия център на планетата е Шамбала, столицата на Земята. Там в невъобразим блясък живее Ригденджиепо, Цар на Света, чиито емисари, подземните монаси на черните обичаи, сноват по безкрайната мрежа от катранено тъмни коридори, свързващи столиците на древния свят.

— Това е популярната будистка доктрина — рече Омали.

— Ригденджиепо е в постоянна връзка с Далай Лама — каза Соуп.

— Ламата рядко пие по тези места — отвърна Джон.

Обезсърченият Соуп вдигна ръце.

— Когато дойде великият ден и портите се отворят, усмивката ще изчезне от лицето ти като плъх от потъващ кораб.

Усмивката на Омали достигна пълната си забележителност.

— Винаги съм смятал, че повечето кораби — рече той остроумно, — особено онези, които плават под флага на „Езотерик лайн“, обикновено потъват, поради прекаленото струпване на плъхове, особено на носа.

— Бабината ти трънкина — каза Соуп, блъсна ирландеца настрани и се затътри към тоалетната.

— Мисля, че може би го обиди — рече Невил.

Омали сви рамене.

— Ще се върне. Наточи ми още една от същата, ако обичаш, Невил. И моля те, наточи една и на себе си. И какво е обяснението за онзи плакат на витрината ти?

Невил, донякъде изненадан от щедростта на ирландеца, се изчерви при споменаването на табелата. Наточи мълчаливо два пайнта.

— Плакат ли? — рече най-сетне, след като Омали получи халбата си.

— Плакатът на витрината, върху който е написано, цитирам по памет: „Четвъртък вечерта ще е каубойската вечер в «Летящия лебед», «Яху», «Барбекю», «Кънтри музика», «Състезание за най-добре облечения каубой», «Големи награди», «Костюми под наем».“