Робърт Ранкин - Антипапата

— И за прекалено високите цени на вносните публикации за изящното изкуство — додаде Пули и го последва.

— Не гоня никакъв карез на собственика на това заведение — каза Соуп, — но ще изпълня тази функция, поради чиста биологична потребност и в духа на истинската лошотия!

— Добре казано, Соуп — рече Омали — аз определено не съм те оценявал правилно като индивид.

— Един за всички, всички за един — обяви Джим Пули, когато златистите им рапири се кръстосаха под лунната светлина.

След продължително вдигане на ципове и три скъсани предници на ризи, Соуп каза:

— В избата ми отлежават няколко бутилки домашно приготвено бордо, което може би господата ще намерят за най-удовлетворително.

— Ако чрез това ново красноречие — каза Омали, — имаш предвид онова домашно леко гориво, което наричаш „Шато Дистант“, тогава ще се присъединим с удоволствие за чашка-три.

Носеха се много слухове за загадките, дебнещи зад боядисаната във весели цветове входна врата на улица „Спрайт“ номер 15. Нощем се чуваха странни шумове, идващи сякаш от недрата на земята, неземен тътен и вибрации. Котките заобикаляха отдалеко задния двор на Соуп, а млекарят не смееше да влезе по-навътре от входната порта. Омали не можеше да разбере как тази обикновена малка къща бе успяла да придобие толкова лоша слава. Убеден, че Соуп не бе нищо повече от палячо, ирландецът недоумяваше защо съседите му го избягваха и дори преминаваха на другия тротоар, когато наближаваха къщата му. Пули, пред когото всички врати се отваряха по един или друг начин, никога не бе успял да прекрачи прага на портата, макар да бе опитвал най-различни дяволски методи. Той би могъл да убеди дори самия Цербер да остави поста си и да тръгне да търси кучешка бисквитка. Соуп си оставаше винаги непроницаем. Ето защо за Джим беше истински шок той и Омали да стоят в малката предна градинка, докато Соуп им даде знак да мълчат и потърси ключа в джоба си.

— А сега — рече Соуп с адски сериозен тон, — преди да влезете, трябва да ви помоля да не споделяте с жива душа всичко, което ще видите вътре.

Пули, който бе ходил със скаутите някога, вдигна два пръста към челото си и рече:

— Диб-диб-диб.

Омали, комуто бе трудно да се сдържи сериозен, наплюнчи палеца си и каза:

— Господ да ми откъсне езика, ако излъжа.

Соуп сви рамене.

— Май не бива да очаквам нещо повече. А сега влизайте внимателно, защото няма да има светлина, ако входната врата не е затворена и резето не бъде спуснато отвътре.

Той завъртя ключа и бутна вратата към страхотния мрак вътре.

— Не прекаляваш ли с мерките за сигурност, Соуп — попита Омали.

Невидим в тъмнината Соуп се потупа по носа.

— Човек трябва много да внимава, когато е пазител на Голямата загадка.

Пули подсвирна.

— Голямата загадка, а?

Соуп пусна резето, издаде няколко необясними цъкащи звука — изглежда с ключовете — и стаята изведнъж пламна в светлина.

— Боже мой — рече Омали с глас с няколко октави по-висок от обичайния.

Докато двамата премигваха на ярката светлина, Соуп огледа лицата им с донякъде изпитателна радост. Те бяха първите простосмъртни, освен самия него, които можеха да видят шедьовъра, и страхопочитанието и объркването им бяха песен за ушите му.

— Е, какво мислите?

Омали бе изгубил дар слово. Пули каза само:

— Боже мой и вси светии!

Стената, отделяща предната стая от гостната в дъното бе махната, ведно с всички дъски на дюшемето на партерния етаж. Частта, върху която тримата сега стояха, не бе нищо друго, освен площадка на стълбище, което водеше надолу и надолу към огромна дупка, която очевидно е била издълбана много внимателно и в продължение на дълъг период от време. Към спалнята водеше стълба, тъй като стълбището бе отдавна премахнато.

Омали се взря в мрака на огромната яма, която зееше пред него.

— Къде води това? — попита той.

— Надолу — отвърна Соуп. — Само надолу, но и наоколо — нашир и надлъж.

— Аз май вече трябва да си вървя — каза Пули, — утре трябва да ставам рано, имам да свърша сума неща.

— Още нищо не сте видели — каза Соуп, — това е само входът.

Омали клатеше в почуда глава.

— Значи ти си изкопал всичко това, така ли?

— Не, не само аз — засмя се обезпокоително Соуп. — Моят прадядо го е започнал малко след като къщата била построена, след това имотът се паднал на дядо ми и след това по роднинска линия — на мен, последният от Дистантови и пазителят на Голямата загадка.