Робърт Ранкин - Антипапата

— Това е лудост — рече Омали. — Цялата улица ще се срути.

Соуп отново се засмя.

— Не, никога, семейството ми е запознато с въпроса, работили са на тунела под Темза по времето на Брунел.

— Но този тунел пропадна.

— В никакъв случай, това съобщиха властите. Истината е, че първите, които изкопаха злощастния тунел се натъкнаха на вход към подземните светове и тунелът бе набързо затворен, а за пред обществото бе измислено извинение, което да го удовлетвори.

— Искаш да кажеш, че твоите старци наистина са се срещали с онези хора там, долу?

— Определено. Ще слизаме ли? — попита Соуп.

Пули рече:

— Аз ще почакам тук.

— Поканих ви на едно питие и това и ще получите.

— Струва ми се, че вече не съм жаден — каза Пули, — а и след всичко това мисля, че би трябвало да приема клетва за въздържание.

— Господи, не смей и да споменаваш подобно нещо, дори на шега.

— Хайде, тогава — каза Соуп. — Аз ще водя, до първото помещение не е далеч.

— Първото помещение ли?

— О, да, понорите водят надолу към недрата на земята, а спомагателни тунели водят във всички посоки, някои са дълги по няколко мили.

Соуп щракна още няколко ключа и ги поведе надолу по дълго стълбище, което се губеше в тъмнината. Докато слизаха, пътят пред тях се обливаше в светлина, а пространството зад гърба им потъваше в мрак.

— Хитро, нали? — попита Соуп. — Изобретение на прадядо ми, но не ме питайте как действа, защото не знам.

— Сигурно спестява някоя и друга пара от сметката за електричество — каза Джим.

— Сметка за електричество ли? — Соуп пак се изсмя по своя отвратителен начин и смехът му отекна по коридорите и надолу в шахтата, връщайки към тях ужасяващо ехо. — Аз съм свързан директно към мрежата. Откакто съм жив, не съм плащал за ток или газ.

Джим поклати смаян глава.

— Това не може да бъде — каза той, — как е възможно всичко това да съществува и никой да не знае за него? А какво направихте ти и твоите предци с цялата изкопана пръст?

— Аха — рече Соуп и отново се потупа по носа, — аха!

Най-сетне стигнаха сводесто помещение. Пули по-късно реши, че бе около петнайсет метра в диаметър, но не бе възможно да се прецени точно, тъй като светлина имаше само там, където стояха.

— А сега за виното — рече Соуп. — Температурата тук е идеална за бели вина, розе, рейнско, сладко шери, както и за отглеждане на гъби.

Соуп измъкна една прашна бутилка от огромния стелаж и тъй като не разполагаше с тирбушон, набута тапата навътре с палец.

— До дъно! — рече той и дръпна една огромна глътка. После подаде бутилката на Омали. — Опитай, петдесетгодишно е.

Омали отпи една малка, нерешителна глътка, млясна няколко пъти с устни, после отпи една голяма, а след нея една много, много голяма глътка.

— Това наистина е добра стока — рече той, избърса с ръкав устата си и подаде бутилката на Джим Пули.

Джим, който бе наблюдавал с интерес изпълнението на ирландеца, не се нуждаеше от насърчение. Вдигна бутилката към устните си и дръпна една дълга и удовлетворителна глътка.

— Много скоро — рече Соуп, докато поемаше бутилката от Пули и я допи до дъно, — много скоро ще бъде установен контакт, може би съм само на сантиметри разстояние.

Омали кимна, докато погледът му пробягваше по стелажа с винени бутилки. Соуп измъкна още една и набута навътре тапата и.

— Чувствайте се у дома си — рече той.

Точно така се почувства Омали.

— Разполагам с всички древни карти, нали разбирате, моите предци са знаели това място и са знаели, че това е дело на няколко поколения, но сега аз съм тук, а моментът наближава, човечеството е изправено пред най-великото от всичките си открития, новата Златна ера, зората на новото утре…

Гласът на Соуп набираше височина. Джон Омали опъна още една бърза глътка от бутилката и я подаде бързешком на Джим.

— Най-добре е да се разкараме оттук по най-бързия начин, приятелю, защото имам чувството какво предстои — прошепна той.

Соуп обикаляше голямата пещера с вдигнати ръце и декламираше с все сила. Джим и Джон го наблюдаваха изплашени и смаяни — светлинният сноп го следваше тук и там, осветлявайки тайнствено обезумелите му движения. След като се отдалечи от тях, гласът му избледня, сякаш погълнат от скалата; стакатото на движенията и драматичните жестове му придаваха вида на някакъв странен артист мим, който изпълняваше необяснима сага под светлината на преносим прожектор.

Соуп се наведе над винения стелаж и набута тапата на нова бутилка вино.