Робърт Ранкин - Антипапата

Нощта отново утихна, светлините на улица „Спрайт“ изгаснаха и Пули се надигна и заизтупва праха от туидовия си костюм.

— Джон — рече той, — ако ме извиниш, сега ще си ида у дома и ще се мушна в леглото, където имам намерение да прекарам неопределено дълъг период. Боя се, че случилото се тази вечер завинаги разруши жизнеността ми и вече съм един съсипан човек.

— Това определено бе нощ, която бих предпочел да забравя — отвърна Омали.

След тези думи той прегърна през рамо своя спътник и двамата приятели се скриха в нощта.

Това наистина бе загадка. Репортерите разбутваха тълпите от объркани зяпачи и надничаха с невярващи очи от моста към калната диря от изкривени велосипедни рамки, стари консервени кутии и изхвърлени колела от детски колички, която се виеше в далечината. Как дългата цяла миля отсечка от канала — от шлюза на реката до фабриката за автомобилни чистачки — можеше да изчезне за една нощ, това никой не можеше да си обясни.

— Не би могъл да изтече през шлюза на реката — обясняваше стар шлепаджия, — в Темза сега има прилив и от другата страна на шлюза нивото на реката е с метър и осемдесет по-високо.

— А в другия край?

Шлепаджията погледна презрително питащия.

— Какво искате да кажете — да тече нагоре към следващия шлюз ли?

Питащият се изчерви и си потърси работа някъде другаде.

Арчрой, който бе голям привърженик на Чарлз Форт, обясни какво се бе случило:

— Телепортация — рече момъкът. — Водата е била телепортирана от особено нуждаещи се от нея, навярно — от обитатели на близка планета, най-вероятно Луната.

Журналистите, макар и винаги готови да приемат всякакво решение, стига да е логично, да става за новина или да е просто сензационно, изглеждаха странно нерешителни спрямо твърденията му за съществуването на телекинетични лунни лъчи.

Но все пак това бе най-необичайна случка, която без съмнение щеше да изстреля отново Брентфорд в заглавията на националните издания и най-малкото щеше да увеличи оборота на „Летящия лебед.“ Невил беше във вихъра си зад бара. Касовият апарат звънеше мелодично.

— И не забравяйте — надвикваше врявата той, — в четвъртък е каубойската вечер.

Натикан в тъмния ъгъл, сгушил се над халбата си, Джим Пули с неприязън гледаше дебелия задник на репортера пришелец, който бе заел любимия му стол до бара. Омали се промъкна през тълпата с две халби „Лардж“.

— Чак като се прибрах у дома се сетих къде бях виждал и преди онези колела — обясняваше той, докато се настаняваше до Пули. — Това бе лостовата система на големия воден възел, онези порти трябва да са били част от системата за наводняване на стария Брентфордски док.

Пули сръбна от халбата си, лицето му бе самата маска на намусено неудоволствие.

— Тогава какво е станало със стария Соуп?

Дяволска усмивка пробяга по лицето на Омали.

— Няма го, отнесе го водата. — След това той направи съответния жест с пръсти. — И край на стария Ригденджиепо и къртиците там долу, нали така?

Пули се сви още повече над халбата си.

— Чумата да тръшне всичко това! — рече той. — „Лебеда“ е пълен с всичките тези идиоти, старият Соуп — отмит като в тоалетна, задава се каубойската вечер, която не обещава нищо повече от пришествието на Рангорок!

Омали отново се ухили.

— От едно такова събитие могат се изкарат добри парици. Аз самият организирах няколко тура из околностите за този следобед срещу една лира на глава.

Пули поклати изумен глава.

— Никак не си губиш времето, а?

— Човек не бива да отлага нещата.

— Кажи ми, Джон — каза Джим, — как е възможно човек като теб, притежаващ удивителното умение да спечели прословутия „бърз долар“, не се е заел отдавна с бизнес, та вече да се е пенсионирал въз основа на печалбите си?

— Боя се — отвърна Джон, — че ме депресира регулярността на „работата“, всекидневната рутина, която изсмуква жизнените сокове и уврежда мозъка на човека. Най-много предпочитам да разчитам на акъла си и ако той ме напусне, тогава може би ще се заема с „работа“ за цял ден.

Омали извади от джоба си табела с надпис „Запишете се тук за екскурзия до канала“ и се зае с обичайното „Насам, народе!“

Пули се надигна от масата и си тръгна. Нямаше никакво желание да се замесва в начинанието на Омали. Искаше му се единствено да забрави всичко за подземни пещери и изчезнала от канала вода, единствените му мисли по въпроса бяха за това какво би се случило, ако се опитат отново да запълнят онази отсечка от канала. Дали улица „Спрайт“ бе на по-ниско равнище от канала? И ако бе така, дали щеше да се наводни целият квартал? Дори не му се помисляше за това. Пули се затътри до бара и поръча още един пайнт.