Робърт Ранкин - Антипапата

— Вие, господине, сте невеж ирландски дърдорко — изрече той и вдигна треперещ юмрук да удари Омали.

— Соуп ми каза, че летящите чинии били проява на статичните души от изчезнали цивилизации — рече Невил, който не само бе доволен да бъде забравена темата за каубойската вечер, но и бе голям подбудител.

— Чувал съм този бисер неведнъж — каза Джон, но ти и аз знаем, че точно за това явление има логично и пряко обяснение.

— Има ли?

— Разбира се. Летящите чинии всъщност не са нищо друго, освен хромираните шлемове на високи пет мили невидими вълшебници.

Ирландецът, който бе и по-трезвен, а и внимаваше за предстоящото насилие върху себе си, отстъпи бързо извън обсега на кухоземеца. Юмрукът на Соуп профуча безвредно покрай ухото му.

Невил тъкмо посягаше към боздугана си, когато вратата се отвори широко, за да се появи — кой мислите — самият Джим Пули. Джим стоеше в рамката на вратата, мушнал палци в колана си, в ъгълчето на устните му висеше свита цигарка.

— Здрасти, ортаци — рече провлачено той.

Омали изстена и скри лице в шепите си.

— Здрасти, Соуп — продължи Джим, — ти, подземен кротале, ми се виждаш решен да съдереш кожата на този ирландски омбре.

Соуп бе заел боксова стойка за нов удар към брадата на Омали; но юмрукът му увисна неподвижен във въздуха, сякаш освободен от гравитацията.

— Ти, какво… — успя да каже само той.

Невил се наведе над барплота.

— Преди да попиташ, Джим — рече той, — тъкмо свърших бърбъна „Бъкскин“, ликьора „Мисисипи ликинг“, ръженото от Кентъки, уискито „Червено око“ и всякакви други марки огнена вода на бледоликите.

— Тогава ще взема един пайнт от обичайното, Невил — рече Джим, настани се между двамата бойци и извади точната сума от джоба си.

Невил му наточи пайнт от най-хубавата си бира.

Соуп положи пиянски ръка върху рамото на Джим.

— Радвам се, че дойде, Джим Пули, защото сега ще можеш да присъстваш на бързото унищожение на тази ирландска въшка.

Пули подсвирна през зъби.

— Тази гледка наистина ще си струва да се гледа.

— Ще бъде ужасна, но поучителна — каза Соуп.

— Соуп… — рече Джим. — Соуп, мога ли да попитам кой велик майстор на източните бойни изкуства изучаваш?

— А? — сепна се Соуп.

— Ами, доколкото разбирам, си запознат с уменията на господин Омали в това отношение, така ли?

Соуп поклати глава и хвърли над рамото на Джим подозрителен поглед към ирландеца.

— Сигурно знаеш — продължи Джим, — че този Омали е ученик и тълкувател на Димак, най-смъртоносната форма на бойно изкуство, позната на човечеството, и че може мигом да те превърне в инвалид, тъй като краката и ръцете му са смъртоносни оръжия.

Върху лицето на Соуп се изписа изражение на пълно объркване, докато Джим продължаваше да бръщолеви:

— Че е лично обучаван от граф Данте, наричан и от приятели, и от врагове Най-смъртоносния човек на Земята. Че е майстор на Отровната ръка, най-ужасното от злокобните умения да се осакатява, чиито техники за осакатяване, обезобразяване, разкъсване и раздиране извикват ужас в сърцата на носителите на най-високи данове и на най-черните колани представители на кунгфу, карате и джиу-джицу. Само с едно сръчно докосване, той…

— Стига, стига — рече Соуп, — имахме само дребни различия в мненията, нищо повече. Виж, Джон, дай да не говорим повече за това, а пийни с мен един пайнт.

Джон разклати пръсти в движение, което предполагаше изключителна сръчност.

— Ще се радвам да го сторим — рече той, — а навярно, тъй като нашият приятел Джим изигра ролята на арбитър, ще поискаш да покажеш благодарността си с подобен жест на добра воля.

След това Омали изпука силно с кокалчетата на ръката си.

— Три пайнта, ако обичаш, Невил — рече Соуп, — и наточи един и за себе си.

С дълго отекващи „Наздраве“ и „За здравето на всички“, тримата се заеха с вечерното си пиене.

Така Омали установи дълбока и съдържателна връзка със Соуп Дистант. Това, че двамата се отнасяха един към друг с абсолютно и пълно презрение вече не бе от значение. И ето, че след като Невил избута тримата скъпи приятели на улицата и спусна резето, Соуп Дистант, Джим Пули и Джон Омали се озоваха, клатушкащи се, прегърнали се през рамене, да пеят една от собствените композиции на Пули, озаглавена „Ако върху захарното кубче няма петънца, значи съм пуснал в чая си зарче.“

Омали се спря да се изпикае върху вратата на книжарницата на Норман.

— Това е за всички прецапвачи до Франция — рече той.