Робърт Ранкин - Антипапата

— Мога ли да ви обезпокоя за чаша вода, моля? — рече един глас току до него.

Капитана се обърна ужасен и разпиля кибритените клечки по земята. До него стоеше скитник с отвратителен вид.

— Извинете, сепнах ли ви? — рече съществото с донякъде искрена загриженост. — Това е мой лош навик, трябва да го овладея.

— По дяволите, сър — изруга Капитана, — да се промъквате така към един човек.

— Извинете — рече скитникът и свали омачканата реликва, която му служеше за шапка, след което се поклони доземи. — Но ако бъдете така добър, една чаша вода би ми дошла добре.

Капитана измърмори едно „Влезте, де“ и поведе неописуемия си посетител към мисията.

— Попаднахте при мен в тежък момент — рече той.

Скитникът не намери никакво основание да отговори.

— Току-що излязох да поема глътка-две свеж въздух, преди да продължа с търсенето си.

Капитана наля на скитника чаша вода. Той я прие с театрална благодарност.

— Моите благодарности — рече той.

— Да, докато търсех… — продължи Капитана.

Скитникът не показа никакъв интерес към търсенията на Капитана, но кимна учтиво.

— Да, най-небрежно съм оставил отворена кутията със смъртоносните си скорпиони; боя се, че вече са се намърдали из спалните.

— Скорпиони, наистина ли? — рече скитникът. — Имам известен опит в тази област, ще ви помогна в издирването им.

Капитана изгледа с подозрение посетителя си.

— Това няма да е необходимо. Не бих искал да стане нещастен случай, онези същества са необуздано злонравни в отношенията си към всекиго, освен към мен.

— Щом сте в такива добри отношения, може би ще им сложите малко мляко и ще ги повикате — рече услужливо скитникът.

Капитанът всмукна силно от лулата си.

— Боя се, че това ще е безполезно — рече той. — Скорпионите са много непочтени, а аз смятам, че моите са глухи.

— Непочтени са, наистина — рече скитникът. — Виждали ли сте този номер?

Той протегна напред ръката си с чашата вода и заби непомръдващия си поглед в нея. Капитана видя с изумление, докато очите му щъкаха между чашата и изгарящите червени зеници на скитника, които започнаха да греят със странна и злокобна светлина.

В чашата започнаха да се появяват мехурчета; едно по едно те се пукаха на повърхността й, избутваха се едно друго нагоре, за да се пръснат и от тях да се извие пара.

Капитана рече:

— Тя ври, дяволите да я вземат!

Скитникът подаде чашата на Капитана, който я пое предпазливо.

— Необходима ми е стая за тази нощ — рече скитникът.

— Водата е студена — отвърна слисаният Капитан.

— Номер, нищо повече. А стаята?

— Ами скорпионите?

Скитникът заяви:

— Мисля, че няма нужда да се безпокоим за скорпионите. Имам в джоба си дресирана кобра, която лесно може да открие всички разположили се наоколо скорпиони.

— Чакай малко — каза Капитана. — Това определено няма да е нужно. Мисля, че топлото слънце е примамило всички блуждаещи насекоми извън границите на мисията.

— Добра новина — рече скитникът. — А какво ще кажем за стаята?

— Стаята е свободна. — Капитана отвори вратата и зад нея се разкри грижливо подредена спалня. — Жалко обаче, че има толкова страховита репутация.

— Наистина ли?

Скитникът отиде до леглото и обърна вълнения юрган.

— Никой жив човек не е прекарвал цяла нощ в нея, никой не е разкрил какви ужаси са му се случили, но от онези, които се опитаха да останат, един се самоуби, а трима други са пациенти на приюта „Сейнт Бърнардс“ безнадеждни лунатици.

— Наистина ли?

Скитникът седна на леглото и се подрусна безшумно върху здравите пружини.

— Говореха много несвързано, разбира се — рече Капитана. — Плавал съм по целия свят и съм виждал неща, от които всеки би изгубил ума си, но мога да ви кажа, че бях потресен от израженията на нещастните хорица.

Скитникът бавно поклати глава.

— Имате думата ми — бе всичко, което той изрече. Капитана имаше болезненото чувство, че в тази работа пръст имаше Брайън Кроули. — Гостоприемството на мисията е добре известно — продължи скитникът. — Само през миналата седмица се натъкнах на Алфредо Беранти и на Роджър Килхарик, които с удоволствие възхваляваха добродетелите на вашата благотворителна обител.

Капитана се почеса по главата. Имената му се сториха странно познати.

— И Денис Кънингам — продължи скитникът, — който непрекъснато хвалеше изисканата кухня.

Капитана усети как изведнъж колене му омекнаха. Знаеше много добре имената, това бяха тримата измислени скитници, които обитаваха страниците на регистрационния му дневник.