Робърт Ранкин - Антипапата

Като пое дълбоко, но безшумно дъх, той бръкна през прозореца и сграбчи злокобните зърна от първокласните им места в ложата върху тоалетната масичка. Задникът на Омали, обагрен в бледожълто от лунната светлина, се издигаше и спадаше необезпокояван. Пули мушна зърната в джоба си и бързешком се спусна по стълбата.

Вече долу той прехвърли бобчетата в торбата с дръжки, определена от Професора за тази цел. „Ето, че още една работа се свърши“, рече си Пули с известно облекчение. Операциите бяха извършени със забележителен успех, изпълнени с усърдие, прилежност, сръчност и умение. Някъде високо горе, на своя Олимп, тълпи древни предходници от фамилията Пули отваряха бутилки шампанско и вдигаха тостове за своя следовник.

Пули пое с пружинираща стъпка по уличката. Не беше изминал и три метра обаче, когато отмъстителният ляв педал на Марчънт го улови за маншета на панталона и го събори в калта.

— Свиня такава — изръмжа Пули и зарита с високите си обувки във всички посоки.

— Кой там? — извика глас от горния прозорец.

Джим се промъкна покрай стената на къщата, излезе на улицата и си плю на петите. В тъмната уличка велосипедът на Омали се изкикоти механично с цялата си желязна душа и звънна доволен със звънчето. Върху своя висок Олимп семейство Пули си потърси други забавления.

Капитан Карсън стоеше на верандата на Моряшката мисия и вдишваше свежия утринен въздух. Мисията бе разположена в имението „Бътс“, на един хвърлей място от къщата на професор Слокъм. Беше красива викторианска сграда, построена в епоха, когато майсторите са се гордеели с работата си и не са знаели нищо за премиите за бързо строителство и гарантираната неделна надница. Някога гордото здание бе напълно занемарено, тръбите на комините му се бяха килнали под най-невъобразими ъгли, покривът му бе лишен от множество жизненоважни керемиди, а боята на триъгълните резбовани фронтони на покрива се лющеше безвъзвратно. Онова, което не бяха постигнали неуморните ветрове и дъждове, бе свършено отвътре от дървоядите и множеството форми на плесен, сухо гниене и най-различни смъртоносни насекоми.

Карсън бе застанал в рамката на портата, досущ като капитан на своя заседнал на сушата кораб. Трийсет години бе стоял на руля. Мисията, завещана на града от отдавна починал викториански благодетел и поддържана от заможна фондация, бе гордостта на Капитана. Представителен мъж с все още изправена и излъчваща благородство фигура, макар да бе преминал отвъд гробовната граница на седемдесетте, Капитана дръпна от лулата си от черешово дърво и изпусна една спирала моряшки дим. Бялата му коса и прошарената брада, избледнелият син пуловер с поло яка, торбестите на дъното панталони и яхтените обувки — всичко това говореше за човек, който е живял само и единствено заради солените ветрове и солените дълбини, както и за рева на разбиващите се в брега вълни.

Тъжно е да се признае, че Капитана никога не бе виждал море. Бе поел службата в мисията по време, когато работа се намираше трудно и човек трябваше да приеме каквото му попадне. Единственото изискване тогава бе кандидатът да бъде с морска закваска и да обича морето, за да поддържа мисията, съгласно най-високите идеали и качества на Флота на Негово величество.

Заел с последните си грошове облекло от театрален реквизитор, Хорейшо Б. Карсън се кандидатира за поста. Характеристиката му трябва да е била толкова убедителна, колкото и на Чарлз Лоутън от „Бунта на Баунти“ 3 3 „Бунтът на Баунти“ — пръв по темата пише сър Бароу. През 1789 г. корабът на британските ВМС „Баунти“ е изпратен в Тихия океан на ботаническа мисия под командата на капитан Блай. Екипажът, начело с Флечър Крисчън, се разбунтува срещу нечовешкото отношение на капитана, натоварва го с 18 верни нему моряци на спасителна лодка и се връща в Таити. 16 души остават на острова (по-късно заловени и арестувани), а други 8 и известен брой таитяни основават колония на остров Питкерн. Темата е използвана и от лорд Джордж Байрън в поемата му „Острова“, заснети са и няколко филмови версии, една от които с Ричард Бъртън, Чарлз Лоутън и др. в главните роли. — Б.пр. , защото „капитан“ Карсън веднага бе назначен на мястото.

Задълженията му не бяха особено тежки. Малцина, да не кажем николко моряци не оказваха с присъствието си чест на мисията. Но скоро на прага й се появи цяла напаст от несретници, закъсали мъже, магистрални мошеници, изпаднали амбулантни търговци и мърляви индивиди, вонящи силно на джин и евтино шери. Капитана ги посрещаше до един с най-голяма любезност, отнасяше жалките им вързопи и отваряше вратите пред тях.