Робърт Ранкин - Антипапата

— Този път си попаднал на голяма работа, Джим.

Пули, несигурен дали това означаваше комплимент, или не, не каза нищо.

— Phaseolus Satanicus — каза Професорът, — като Phaseolus е родовото име на популярния и ядивен фасул. Satanicus е съвсем различна работа. А тази книга — той потупа пергаментната страница с изискания си нокът — тази книга е дело на някой си Джеймс Мърел, известен като Хадлейския пророк, който е събрал и копирал шедьоврите, астрологичните карти и алманаси на предхождащи го и почти забравени магьосници и по-незначителни магове. Малко екземпляри са се запазили от труда му, но по начин, който не бих искал да разкривам, успях да се сдобия с този том. Това е книга, изцяло посветена на подробното проучване на — бихме могли да ги наречем — магически билки, подправки, семена и бобени зърна. В нея са описани лечебните, чудотворните и метафизичните им свойства, а тя съдържа между кожените си корици бележки за растения и семена, които древните са смятали за свещени. Или поради въздействието им върху съзнанието след дестилирането им, или защото са притежавали определени качества, които са извън сферата на нормалните обяснения.

— Тогава значи това бобено зърно притежава магически свойства? — попита Пули.

— Не бих ги нарекъл магически — отвърна Професорът, — но трябва да ти кажа, че това твое бобено зърно е до такава степен свързано със силите на мрака, че най-добре е дори да не се помисля, камо ли да се говори за това в салона на „Летящия лебед.“

— Аз обичам да ходя в бара — каза Пули, — но, моля ви, продължете, монологът ви е омайващ.

— Ще ти чета направо от книгата — рече Професорът, — а като свърша, ще видим дали монологът ми ще ти се види омайващ.

Пули си наля още едно шери и се запита дали би могъл да заинтригува Професора с комплект за домашно приготвяне на бира.

— Phaseolus Satanicus — започна отново Професорът, — този първи пасаж е свободен превод от гръцки.

„И когато ковчежето бе отворено и злото стъпи за пръв път с изгарящото си копито върху земните равнини, тогава от очите на Пандора се отрониха онези пет горчиви сълзи. И там, където тези сълзи паднаха върху нивите, там хванаха корени и даже разцъфтяха. А Ефитимей, като видя цялата тази злина, която жена му бе причинила, сграбчи тези пет тъмни стръкове и ги захвърли на места в безпрогледна тъма, където ако някой човек реши да ги потърси, той със сигурност никога повече няма да се завърне“.

— Всичко това е много хубаво — каза Джим Пули.

— Следващият цитат е от Жан Франсоа Шамполион (1790–1832), човекът, разгадал пръв йероглифната писменост на египтяните. „Анубис се взря в детето-мъж, което се бе появило пред него и го попита за собствеността му, а фараонът отговори, че води седемнайсет вола, петнайсет ковчежета със злато и скъпоценни камъни. Дърворезби и живи картини с богата украса и петимата, които живеят в свещения дом, до който никой не може да пристъпи. А Анубис се изплаши, дори той, пазителят на владенията и в отвъдното, се побоя и се обърна към детето-мъж, изправено пред свещената река, и му каза никога да не я пресича, освен ако теглото му е над божественото равновесие. Което никога не може да се постигне, защото винаги на везната срещу теб ще натежават петте…“

Пули посегна към гарафата с шери, но за своя изненада я намери празна.

— Онези пет, каквито и да са били, ми се виждат доста зловещи — рече той, — а заплахата ми се струва също малко мъглява.

Професорът вдигна глава от старинния том.

— Тази книга е написана на ръка преди около три столетия — рече той, — и то не от някакъв случаен дилетант на окултното, а от магьосник с най-висок ранг. Аз ти прочетох два цитата, които той е открил, но, както изглежда, нито един от тях не ти направи кой знае какво впечатление. А сега ще ти прочета какво Джеймс Мърел е написал собственоръчно за петте бобени зърна, които по времето на написаното по съвсем неведоми причини са били негова собственост. „Тази вечер съм трескав, като записвам мислите си за петте, които са пред мен. Тяхното ехо е силно и мощта им — огромна. В ушите ми кънтят странни викове, които не произхождат от човешко гърло, пред очите ми танцуват видения, самата същност и обичаи ме ужасяват и изпълват душата ми с черен страх. Сега вече знам какво могат да представляват те и в какво могат да се превърнат, ако бъдат докоснати от Черния. Намерението ми е да ги унищожа чрез огън и вода и чрез силата на църквата майка. Ако повече погледът ми не се спре върху тях, сънят ще дойде като благословен лек.“ — Професора захлопна кориците на книгата със сила. — Илюстрацията на бобеното зърно също е дело на Мърел, значи грешка не може да има.