Робърт Ранкин - Антипапата

„ПЪЛНАТА И АБСОЛЮТНА ИСТОРИЯ НА БРЕНТФОРД. Изследване на най-различни необичайни и изключителни обстоятелства, които са преобладавали в историята и които по свой начин са допринесли за уникалните визуални и естетически аспекти, характерни и за ландшафта, и за хората от това място. Дава специални сведения за религиозните догми, расовия тип, етническите групи и растителността, характерна за региона.“

Професорът непрекъснато поправяше това могъщо издание. Напоследък изследванията му го бяха отвели в непроучените области на окултното и езотеричното. Повечето от времето си Професорът прекарваше в кабинета си и в частната си библиотека, която можеше да съперничи на „Бодлианската“ 2 2 Бодлианската библиотека — на името на сър Томас Бодли (1545–1613), британски дипломат, вложил голяма част от времето и средствата си в създаването на уникална библиотека в Оксфорд, която носи неговото име. — Б.пр. . Покрай стените се издигаха витрини, пълни с най-странни предмети, с работещи модели на летящите машини на Леонардо да Винчи, препарирани митични зверове, бронзови астролабии, карти на небесния свод, редици аптекарски стъкленици, потопени в специални разтвори зародиши и изсушена мандрагора заемаха всяко свободно местенце върху лавиците, разпростираха се из всички ъгли, ниши и отвори. Всичко това караше човек да си представи средновековните алхимици, наведени над врящите им казани, съдържащи до един философския камък. Самият Професор бе беловлас и грохнал, можеше да върви само с помощта на бастуна си с дръжка от слонова кост. Очите му обаче блестяха със свирепа жизнена енергия.

Изпълнявайки ролята на живописен отшелник, Професора се появяваше веднъж дневно по улиците на Брентфорд. Този ритуал бе съпроводен с голяма церемониалност и включваше бавно обхождане на границите на града. Облечен дори и в топло време в чисто черно палто с астраганова яка, с развята бяла коса, този почитан джентълмен крачеше по изморителната си сутрешна пътека без никога да промени маршрута си от вчерашния ден.

Джим Пули твърдеше, че ако този феномен престане, досущ както ако изчезнат гарваните от лондонската Тауър, това благословено островче щеше да бъде обречено на гибел и нищо добро не го чакаше. Джим бе постоянен посетител на Професора в ролята си на самозван градинар и се отнасяше към възрастния мъж с огромно благоговение.

Веднъж бе научил Професора да играе дартс, като се опитваше да го убеди, че съвършенството в този типичен кръчмарски спорт е изцяло плод на умение и много тренировки, нещо, което Джим притежаваше в най-нисша степен. Обясни на Професора правилата и му подари комплект за игра. Старикът хвърли няколко стрелички както му дойде без никакъв успех. След това се спря за малко, изряза леко с нокторезачка перцата на стреличките, наплюнчи връхчетата им и не само победи Джим Пули, един от най-видните играчи на дартс в „Лебеда“, но и спечели 10 лири. Пули допусна, че или бе станал жертва на някаква изтънчена форма на хипноза, или Професорът бе майстор на телекинезата. Какъвто и да бе случаят, Професорът спечели възхищението на Джим за цял живот. Той дори не възнегодува срещу загубата на 10 лири, защото бе човек, който никога не подценяваше образованието.

Точно онази топла пролетна вечер Професорът седеше зад писалището си и проучваше с огромна лупа разпадащо се копие на Necronomicon. Лек ветрец шумолеше в храстите орлов нокът, които обгръщаха отворените френски прозорци, а недалеч часовникът на библиотеката „Мемориъл“ удари осем.

Професорът надраска нещо в ученическата си тетрадка и без да вдигне глава попита:

— Цяла вечер ли ще дебнеш там, Джим Пули, или ще ми направиш компания за едно малко шери?

— Ще ви направя компания за шерито — отвърна Джим, който изобщо не се учуди на свръхестествените възприятия на Професора, — но дали да бъде малко, това е въпрос, който предлагам да обсъдим.

Професорът разклати индийското бронзово звънче, скрито из натрупаните върху писалището книжа. Последва почукване, яката врата се отвори, за да разкрие възрастен слуга, още по-беловлас и древен, отколкото самия Професор.

— Шери ли ще обичате, сър? — попита древният, протегнал сребърен поднос с пълна кристална гарафа и две миниатюрни чашки.

— Да, наистина, Гамън, остави го там, ако обичаш.

Професорът посочи една фино резбована сиамска масичка до камината от бял мрамор. Възрастният слуга изпълни нареждането и се оттегли мълчешком.