Робърт Ранкин - Антипапата

Пули поклати мрачно глава.

— Бях направил комбинация от шест коня и тъкмо бях стигнал до 150 000 паунда при петия от тях, нали разбираш?

— И шестият ти кон реши просто да се поразходи по хиподрума — рече Невил.

— Ами, да — отвърна съкрушеният рицар на конните надбягвания.

Невил положи пред него пайнт с „Лардж“, а Джим му подаде точната сума от пенита и половин пенита. Невил ги събра и ги хвърли без да ги брои в чекмеджето. Това бе грешка от негова страна, защото в точната сума бяха включени и три метални жетона от машината за сокове в „Новата гостилница“ и един жетон за пералня, който Джим се опитваше да пробута през последните шест месеца.

Джим наблюдаваше с известна изненада как парите му изчезват в чекмеджето — значи нещата при Невил никак не стоят добре, помисли си той. И тогава забеляза табелата с надпис „Забранено за скитници“ върху барплота.

— Няма нужда да ми казваш — рече той. — Значи твоят скитник се е завърнал.

Невил хвърли уплашен и неволен поглед от табелата до отворената врата.

— Не е — рече барманът, — но Норман също се е сблъскал с нещастника.

— И Арчрой — каза Джим.

— Какво? — извикаха в един глас Невил и Норман.

— В градинката си снощи, питал го за някакви магически бобени зърна, с които жена му се сдобила в замяна на неговия морис-майнър.

— Аха — рече Норман. — Същия следобед видях онзи морис-майнър в предния двор на Лио.

— Всички пътища водят към Рим — коментира Джим, което Норман сметна за вбесяващо.

— За скитника, де — рече Невил, — какво каза за него Арчрой?

— Бил се заинтересувал от парцела на Омали.

— У този скитник определено има някои прекалено странни неща — рече Норман. — Питам се дали го е виждал още някой?

Пули се почеса по брадичката. Ако имаше нещо, което да обича най-много, това бе една наистина добра мистерия. Не от сорта, дето ги реди Агата Кристи, нали разбирате, Джим обичаше космическите мистерии. Много от най-прочутите той бе разрешавал без никакви затруднения. А що се отнася до скитника, той вече бе стигнал до заключение:

— Той е Скитника евреин.

— Сериозно ли говориш? — попита Норман.

— Напълно — рече Пули. — И Омали, който е по рождение католик, ще ме подкрепи за това. — Скитника евреин заплюл нашия Господ Бог по време на страданията му на Кръста и бил прокълнат да скита по земята завинаги, до пришествието на Христос, когато ще получи възможността да се извини.

— И ти смяташ, че този евреин сега се скита из Брентфорд?

— Защо не? За две хиляди години той трябва да е пребродил по-голямата част от планетата; значи рано или късно би трябвало да се появи и тук.

— Защо тогава не се е появил да потвърди автентичността на Плащеницата от Торино? — попита Невил.

Другите двама го изгледаха скептично.

— А ти би ли го направил?

— Разбирате ли тогава — рече Невил, който изведнъж бе обзет от идеята, — че ако той е Скитника евреин, значи сме се срещнали с човек, който някога е гледал самия Иисус.

Последва почтително мълчание, всеки от мъжете бе потънал в собствените си мисли. Норман и Невил си спомниха как бяха споходени от нуждата да се прекръстят, а това засили убеждението им, че Джим Пули може би бе забил последния гвоздей върху пословичната глава. Това бе смайваща идея. Норман пръв възвърна дар словото си:

— Не — рече кратичко той, — онези очи никога не са зървали Христос, макар че сигурно са спирали поглед върху…

— Господ да поживи всички тук — каза Джон Омали, който тъкмо влизаше в „Лебеда.“ Разговарящите край бара някак си бяха успели да се сгушат и да придобият вида на конспиративна групичка.

— Ей, здрасти, бе — рече Джон, — надявам се, че заговорничите как да свалим англичаните.

— Обсъждахме Скитника евреин — отвърна Пули.

— Страхотно — каза Джон, — и сигурно сте стигнали дотам, че от срещата с онзи тип може да се изкара някое и друго пени. Щъкащите насам-натам погледи накараха Омали да застане нащрек. — Ей, да не е бил вече тук и аз да съм го пропуснал, по дяволите?

— Не съвсем — отвърна Невил.

— Щом е не съвсем, искам да ти кажа, скъпи приятелю, че ако видиш да се промъква наоколо, да му кажеш, че Джон Винсънт Омали от „Моби Дик теръс“ би искал да размени някоя и друга дума с него, докато си похапва кашера.

Невил наточи на Омали пайнт „Лардж“ и прие от ирландеца точната сума в монети; докато чукаше на касата, забеляза жетона на Джим. Джим, който видя това, се извини и отиде до тоалетната. Нещатният барман сви безнадеждно рамене, взе табелата „Забранено за скитници“ и прекоси бара. Преди да отвори вратата се поколеба. Мозъкът му бързо пресмяташе.