Джон Гришам - Окръг Форд

— Не, благодаря.

Езикът ми гори и изведнъж се чувствам грохнал. Отивам да си легна. Тя също. След дълъг сън се срещаме на верандата по здрач и тя продължава:

— Ще си налея малко „Джими“. А ти?

— Не, благодаря. Нали ще карам.

Тя си забърква едно питие и потегляме. Не съм я канил изрично на ергенската ми вечер с Лайл, но след като осъзнах, че кадилакът няма да потегли без нея, си помислих: какво пък толкова? Лайл Спърлок няма да възрази. Докато колата се носи през града като нефтен танкер, тя казва, че се надява филмите да не са прекалено груби. При това усърдно пърха с мигли и аз оставам с чувството, че мис Руби би понесла и най-голямата мръсотия, която може да й предложи кино „Дейзи“.

Открехвам леко прозореца с надеждата свежият въздух поне малко да разреди изпаренията, лъхащи от мис Руби. За излизането е решила да се облее с допълнителна доза разнообразни парфюми. Запалва цигара, но не сваля стъклото от своята страна. За секунда ме хваща страх, че огънчето ще възпламени уханните пари и двамата ще изгорим живи. Но моментът отминава.

Докато пътуваме към „Тих пристан“, забавлявам мис Руби с всички кухненски клюки, които знам за мистър Лайл Спърлок и палавите му очи и ръце. Тя твърди, че преди години е чула слуха за стар джентълмен, хванат в леглото с медицинска сестра. Изглежда искрено развълнувана от предстоящата среща с подобна забележителна личност. След още една глътка „Джими“ мис Руби заявява, че може би Спърлок е бил неин клиент от доброто старо време.

Късната смяна се ръководи от сестра Ейнджъл — строга и благочестива жена, която за момента заема второ място в черния ми списък. Не е изключено съвсем скоро да уредя уволнението й. Тя веднага ме информира, че не одобрява плановете ми да заведа Лайл на кино. (Не съм казал на никого, освен на Лайл и на Руби какви точно филми ще гледаме.) Отговарям, че няма значение дали одобрява, защото пчелата майка Уилма Дрел вече е дала съгласието си. Между другото това се случи едва след като мистър Спърлок и дъщеря му (по телефона) вдигнаха толкова шум, че тя най-накрая отстъпи.

— Има го черно на бяло — добавям аз. — Провери в книгата. Разрешено от У. Дрел.

Тя прелиства документацията, мърмори под носа си и се мръщи, сякаш страда от пристъп на главоболие. След няколко минути двамата с Лайл се измъкваме през главния вход. Той е облякъл най-хубавите си панталони и единственото си сако — стар лъскав тъмносин блейзър — и решително куцука напред. Щом излизаме, го хващам за лакътя и му казвам:

— Слушай, мистър Спърлок, имаме си неочаквана придружителка.

— Коя?

— Викат й мис Руби. Тя ми е хазайка. Взех назаем колата й и нямаше как да не дойде. Съжалявам.

— Няма нищо.

— Много е мила. Ще ти допадне.

— Мислех, че ще гледаме мръсни филми.

— Точно така. Не се тревожи, мис Руби няма нищо против. Тя не е от най-притеснителните, ако разбираш какво имам предвид.

Лайл разбира напълно и очите му грейват. Спираме до предната дясна врата и аз ги запознавам, след което Лайл се качва на необятната задна седалка. Преди да напуснем паркинга, мис Руби се обръща и пита:

— Лайл, скъпи, искаш ли малко „Джим Бийм“?

Вече е измъкнала плоско шишенце от голямата си червена чанта.

— Май не — казва Лайл.

Отдъхвам си. Едно е да заведа Лайл на порно, но ако го върна пиян, може да си имам неприятности.

Тя се привежда към мен и прошепва:

— Много е сладък.

Потегляме. Очаквам мис Руби да се сети за „Соник“ и след няколко минути тя подхвърля:

— Слушай, Гил, хапва ми се чийзбургер с картофки. Какво ще кажеш да отскочим до „Соник“?

С големи усилия успявам да вмъкна нефтения танкер на едно празно място в „Соник“. Заведението е пълно и забелязвам как другите клиенти, седящи в по-нови и много по-малки автомобили, ни зяпат. Не знам дали са развеселени от яркочервения кадилак, който едва се промъква между колите, или от странната тройка в него. Все ми е едно.

Правил съм го и преди, в други домове. Един от най-големите подаръци, които мога да дам на любимите си приятели, е свободата. Придружавал съм възрастни дами на църква, в голф клубове, на погребения и сватби и, разбира се, по магазините. Водил съм старци на ветерански сбирки, футболни мачове, кръчми, църкви и кафенета. Те се радват като деца на малките екскурзии, тези простички жестове на добрина, които ги извеждат от стаите им. Но за жалост подобни докосвания до външния свят винаги причиняват неприятности. Другите служители, моите високоуважавани колеги, приемат с недоволство факта, че посвещавам допълнително време на пациентите, а останалите старци силно завиждат на щастливците, получили шанса да избягат за няколко часа. Но неприятностите не ме плашат.