Дийн Кунц - Мистър Убийство

Марти извика, оръжието излетя от ръцете му, мина над главата му, описвайки дъга, и полетя в празното пространство зад него.

Дъбовият парапет потрепери при удара и от силния натиск сухо изпращя, показвайки, че всеки миг ще се счупи. Марти бе сигурен, че ще се срутят в празното пространство под стълбището, но подпорите не поддадоха, а перилата издържаха, закрепени здраво в двата си края за централните колони.

Напирайки неумолимо, Другият наклони Марти назад, превивайки го върху балюстрадата и опитвайки се да го удуши. Челичени ръце… пръсти като хидравлични щипки, задвижвани от мощен мотор, стиснали сънната му артерия.

Марти посегна с коляно към чатала на нападателя си, ала ударът му бе блокиран. Опитът му да удари наруши равновесието му и той залитна с един крак във въздуха. Непознатият го натисна още по-силно назад върху балюстрадата, докато най-накрая Марти се крепеше и люлееше единствено върху перилата.

Давещ се за въздух, неспособен да диша, съзнавайки, че най-опасното е спирането на притока на кръв към мозъка му, Марти стисна ръцете си във формата на клин и ги пъхна под ръцете на другия, опитвайки се да ги разтвори и да охлаби задушаващата го хватка. Нападателят му удвои силите си, решен да стиска до край. Марти също се напрегна, а измъченото му сърце заблъска болезнено в гърдите му.

Би трябвало да са еднакво силни, по дяволите! Бяха еднакво високи, еднакво тежки, имаха една и съща конструкция, едно и също физическо състояние и поне външно изглеждаха като един и същи човек.

И все пак Другият, макар и да бе получил две смъртоносни рани от куршум, бе по-силният, не само защото беше в по-благоприятна, по-стратегическа позиция, а защото като че ли обладаваше нечовешка сила.

Лице в лице с двойника си, обливан от горещи вълни при всяка мъчителна глътка въздух, която избухваше в гърдите му, Марти като че ли виждаше в огледало своя образ, макар свирепото изражение пред него да бе обезобразено от чувство, което никога не бе виждал върху собственото си лице: животинска ярост и омраза толкова отровна, колкото цианкалий. Спазми на маниакално доволство изкривиха познатите черти, когато престъпникът усети възбудата от предстоящото убийство.

Устните му се дръпнаха назад, оголвайки грозно зъбите му. От устата му излетяха пръски слюнка и, макар да изглеждаше невъзможно, Другият все пак продължаваше да затяга удушваческата си хватка сякаш, за да подчертае думите си.

— Моят живот ми трябва сега! Моят, моят — сега! Имам нужда от семейството си сега! Моето — сега! Сега, сега! Имам нужда! ИМАМ НУЖДА!

Някъде пред себе си Марти видя негативи на светулки, жужащи и пърхащи в полезрението му. Бяха негативи — фотографска противоположност на мушиците с фенерчетата, появяващи се в някоя топла, лятна нощ — не пулсиращи светлинни в тъмнината, а пулсиращи тъмни петънца в светлината — пет, десет, двадесет, сто! Гъмжащо множество! Кипящото от гняв лице на Другия изчезна някъде под мигащия, черен рояк.

Отчаян, че няма да може да разхлаби хватката му, Марти посегна с нокти към изпълненото с ненавист лице, но не можа да стигне до него. Всеки негов опит изглеждаше вял и безнадежден.

Толкова много негативни светулки!

Сред тях се взираше злобното и яростно лице на новия, взискателен съпруг на жена му, властното лице на новия баща на дъщерите му.

Светулки… Навсякъде, навсякъде… Те разперват крилата на пълната забрава.

Бам! Трясък силен като изстрел. Втори, трети, четвърти взрив — непосредствено един след друг. Подпорите на парапета са чупеха.

Перилата изпукаха, извиха се назад. Нямаше я вече опората на малките колони отдолу, които бяха станали на трески.

Марти престана да се съпротивлява на нападателя си и започна трескаво да се опитва да се вкопчи с ръце и крака в парапета, надявайки се да увисне на здравата част от него, вместо да полети в празното пространство. Но централният участък на парапета поддаде така бързо и цялостно, че той не успя да се опре на нито един от срутващите се елементи, а тежестта на сграбчилия го за гърлото неканен гост улесни гравитационните сили повече, отколкото бе необходимо. Като се олюляха на ръба обаче, движенията на Марти промениха до известна степен динамиката на тяхната схватка — достатъчно, за да може Другият да се извърти и да падне пръв. Той пусна врата на Марти, но го дръпна със себе си и Марти полетя след него. Полетяха в стълбищната шахта, разбиха в миг външните перила, превръщайки ги в трески за горене, и се стовариха върху покрития с теракотни плочки под на преддверието.