Дийн Кунц - Мистър Убийство

— Ние сме в подводница! — възкликна възбудено Шарлът, седнала до Пейджи и наблюдаваща през страничното стъкло сребристите, перести пръски вода, които изскачаха изпод гумите на колата. — Плаваме с китовете, Капитан Немо и „Наутилус“ на двадесет хиляди левги под морското равнище, а по петите ни са гигантски сепии. Помниш ли огромната сепия от филма мамо?

— Помня — отвърна Пейджи, без да откъсва погледа си от пътя.

— Вдигнете перископа! — извика Шарлът и се хвана за страничната дръжка на въображаемото изобретение, взирайки се през него. — Порим морските дълбини и ширини, разгромяваме вражеските кораби с нашия супер мощен стоманен лък — бум! — а смахнатият капитан свири на огромния си орган! Помниш ли органа, мамо?

— Помня.

— Все по-дълбоко и по-дълбоко! Корпусът не издържа налягането и започва да се пука! А побърканият капитан Немо казва: „По-дълбоко!“, свири на органа и пак казва: „По-дълбоко!“ И всеки път идва гигантската сепия.

В този момент Шарлът започва да си тананика мелодията от филма „Челюсти“.

— Тан-тан, тан-тан, тан-тан, тан-тан, та-та-тан!

— Ама, че глупаво! — обади се Емили от задната седалка.

Шарлът, пристегната с предпазния колан, се обърна и надникна между двете седалки.

— Кое е глупаво?

— Гигантската сепия.

— О, така ли? Може би нямаше да ти се вижда толкова глупаво, ако плуваше, и някоя от тях се приближеше до тебе. Като ти отхапе долната част на тялото, като те глътне на два залъка, а след това изплюе костите ти, сякаш са семки от грозде, ще видиш ти дали е глупаво!

— Сепиите не ядат хора — рече Емили.

— Разбира се, че ядат.

— Обратното е.

— Хъ?!

— Хората ядат сепии — каза Емили.

— Непременно!

— Пременно!

— Откъде ти хрумна тази тъпа идея?

— Видях в менюто на ресторанта.

— Кой ресторант? — попита Шарлът.

— Няколко различни ресторанта. И ти беше там. Нали така, мамо? Нали хората ядат сепии?

— Да — съгласи се Пейджи.

— Винаги си на нейна страна, само и само да не изглежда като една седем годишна глупачка — рече скептично Шарлът.

— Не, истина е — увери я Пейджи. — Хората ядат сепии.

— Как? — попита Шарлът така, сякаш самата мисъл беше опустошителна за съзнанието й.

— Ами — започна Пейджи и удари спирачки при червения светофар, — не ги ядат цели.

— Така и предполагах! — възкликна Шарлът. — Във всеки случай не и когато сепията е великанска.

Първо можеш да нарежеш пипалата и да ги задушиш в масло с чесън — каза Пейджи и погледна към дъщеря си, за да види какво въздействие оказваше върху нея точно тази кулинарна подробност.

Шарлът направи гримаса, извърна се и отново впери поглед напред.

— Опитваш се да ме отвратиш.

— Вкусно е — упорстваше Пейджи.

— По-добре да ям изпражнения.

— По-вкусно е от изпражнения, уверявам те.

Емили отново се обади от задната седалка:

— Можеш също да ги нареждаш и да ги изпържиш като картофки.

— Точно така — рече Пейджи.

Заключението на Шарлът беше просто и ясно:

— Пфю!

— Приличат на малки колелца от лук, само че са от сепия — каза Емили.

— Колко гадно!

— Малки, гумени пържени колелца от сепия, от които капе гъста, сепийна слуз — рече Емили и се изкикоти.

Шарлът отново се обърна назад към сестра си й каза:

— Ти си гаден, гнусен трол!

— Добре де — рече Емили, — нали това не е подводница?

— Не разбира се! — каза Шарлът. — Това е кола.

— Не, това е хипоплан.

— Какво?!

— Нали веднъж гледахме по телевизията? Онова нещо като кораб, което пътува между Англия и някакво друго място и което се движи над водата и прави ето така — бзззз!

— Мила, искаш да кажеш „хидроплан“ — поправи я Пейджи, отпусна спирачката, когато светофарът светна зелено и потегли предпазливо, прекосявайки наводнения участък от кръстовището.

— Да — рече Емили. — Хиперплан. Ние пътуваме в хиперплан и отиваме в Англия, за да се срещна с кралицата. Там ще пия чай с нея, ще ям сепии и ще си приказваме за семейните скъпоценности.

Пейджи едва не се разсмя като чу това.

— Кралицата не сервира сепии — рече раздразнено Шарлът.

— Брей, сервира! — каза Емили.

— Не, тя поднася соленки, кифлички, тролъпи 14 14 Тук — неправилен говор. От trollop (англ.) — проститутка. — Б.пр. и крем — рече Шарлът.

Този път Пейджи не се сдържа и се разсмя. Тя много ясно си представи следната картина: самата благопристойна и изискана кралица на Англия пита свой гост дали не би желал и проститутка с чая си, посочвайки към стоящата наблизо уличница в крещящо и предизвикателно холивудско облекло.