Дийн Кунц - Мистър Убийство

Трябваше да изчезне мръсникът — като камък в кладенец. Но не, той стоеше на краката си! В същия миг, в който се блъсна в етажерката, непознатият се отдръпна от нея и, залитайки, излезе през вратата в коридора на горния етаж. Марти го изгуби от погледа си.

Смаян повече от факта, че всъщност бе дръпнал спусъка на оръжието срещу живо същество, отколкото от това, че живото същество беше неговият собствен огледален образ, той се отпусна, подпирайки се върху бюрото, задъхан така, сякаш не бе вдишвал от мига, в който непознатият бе влязъл в стаята. А може и да не беше влизал… Да застреляш жив човек бе дяволски по-различно от това да застреляш герой в някой роман. Изглеждаше почти така, сякаш по някакъв необясним, магически начин куршумите, попаднали в тялото на двойника, бяха рикоширали в самия Марти. Гърдите го боляха, виеше му се свят, периферното му зрение започна бързо да се замъглява, превръщайки се в непрогледна тъма, което той успя да потисне с усилие на волята.

Не смееше да припадне. Мислеше си, че другият Марти може да е лошо ранен, умиращ, може би вече мъртъв. Господи… кръвта, която обливаше гърдите му! Алените цветове… внезапно изникнали рози. Обаче той не беше сигурен. Навярно раните само изглеждаха смъртоносни. Може би в бързината се бе заблудил и двойникът бе не само още жив, но и достатъчно силен, за да излезе от къщата и да си отиде. Ако мъжът избягаше и останеше жив, то рано или късно той щеше да се върне, също толкова зловещ и смахнат, но много по-яростен и по-добре подготвен. Марти трябваше да довърши онова, което бе започнал, преди двойникът му да има възможност да направи същото с него.

Той погледна към телефона. Набери 911, обади се на полицията и тогава тръгни да търсиш ранения.

Но настолният му часовник беше до телефона и показваше 4:26. Пейджи и момичетата! Тръгнали са за вкъщи след училище… този път по-късно, заради урока по пиано. О, боже мой! Ако влезеха в къщата и видеха другия Марти, или го откриеха в гаража, щяха да помислят, че той е техният Марти и щяха да изтичат към него, изплашени от раните му, желаещи да му помогнат, а той може би щеше да е достатъчно силен, за да ги нарани. Пистолетът, който изпусна, единственото му оръжие ли беше? Няма откъде да знае. Освен това мръсникът може би беше взел нож от кухнята (касапския нож), беше го скрил в ръкава си, после го бе тикнал зад гърба си, изчаквайки Емили да се приближи. А после щеше да го забие във врата й или в корема на Шарлът.

Всяка секунда беше от значение. По дяволите 911! Излишна загуба на време. Ченгетата нямаше да дойдат тук преди Пейджи.

Марти заобиколи бюрото, ала краката му не го държаха. Обаче, когато прекосяваше стаята, за да излезе в коридора, той се почувства по-уверен. Стените бяха оплискани с кръв. Кръв се стичаше и по гърбовете на кориците на книгите му, зацапвайки неговото име. Черната мъгла отново пропълзя в края на периферното му зрение. Марти стисна зъби и продължи напред.

Щом стигна до пистолета на двойника, той го ритна от прага на вратата вътре в стаята. Самото действие му даде увереност, защото му се струваше, че само един полицай би могъл да има достатъчно присъствие на духа, за да направи такова нещо — да попречи на негодника отново да се докопа до оръжието си.

Навярно той сам би могъл да свърши всичко, да се справи с тази ситуация, колкото и странна и зловеща да беше тя — кръв и тъй нататък… Може би нямаше да има проблеми.

Значи, последвай непознатия! Увери се, че наистина е слязъл долу и окончателно е напуснал къщата!

За да може да напише криминалните си романи, Марти бе изучил редица полицейски процедури. Той не само бе чел учебници от полицейската академия и гледал учебни филми, но бе патрулирал с униформени полицаи и участвал в акции на цивилни в рамките и извън рамките на работното време. Марти отлично знаеше как най-добре да излезе през вратата при сегашните обстоятелства.

Не бъди прекалено самоуверен. Представи си, че негодникът има още едно оръжие, освен онова, което изпусна — автомат или нож. Наведи се, не стой на вратата, бързо изчезвай оттам! Най-лесно е да умреш на прага, защото зад всяка врата се крият толкова неизвестни. Когато се движиш, дръж пистолета здраво в двете ръце, изпънати напред. Светкавично се обърни наляво и надясно, когато прекрачиш прага, като извъртиш и дулото на оръжието, за да се прикриеш. След това тръгни в едната или другата посока и плъзгай гърба си по стената, докато се придвижваш. Така ще знаеш, че гърбът ти е винаги защитен. Опасността може да дойде само от три посоки.