Дийн Кунц - Мистър Убийство

Би трябвало Марти да си отиде направо у дома, след като излезе от кабинета на Гътридж. Наближаваше завършването на последния си роман, а във финалните мъки на всяка своя история той работеше почти без прекъсване, защото всяко разсейване биваше фатално за кулминационния момент в повествованието.

Освен това той бе необичайно неуверен в шофирането си. Когато върна мислите си назад, прекарвайки през съзнанието си всяка минута, откакто бе излязъл от кабинета на доктора, той бе сигурен, че не бе звънял на Пейджи в състояние на мозъчно затъмнение зад волана на форда. Естествено страдащият от мозъчно затъмнение нямаше спомен за пристъпа си, тъй че дори и най-подробното възстановяване на изминалия час не би могло да разкрие истината. Докато се запознаваше с различни научни изследвания във връзка с написването на романа „Един мъртъв епископ“, той попадна на материали, показващи, че страдащи от мозъчни затъмнения могат да пропътуват стотици километри и да общуват с десетки хора в момент на неадекватност, а после изобщо да не могат да си спомнят какво са правили. Опасността не бе така сериозна, както да се кара кола в пияно състояние… макар че да се управлява тон и половина грамада от стомана при висока скорост и в не съвсем нормално състояние на духа също не беше особено умна идея.

Все пак, вместо да си отиде у дома, Марти отиде до големия базар „Мишън Виехо“. Работният ден почти приключваше, а Марти бе твърде неспокоен, за да чете или да гледа телевизия, докато Пейджи и момичетата се върнеха вкъщи.

Когато играта загрубее, грубите тръгват на пазар… 13 13 Изменено от популярна песен на Били Оушън — „When the going gets tough, the tough get going“ — „Когато играта загрубее, грубите идват на мода“. Тук иронично. — Б.пр. така че той започна да се рови из рафтовете за книги и плочи. Купи си един роман от Ед Макбейн и един компактдиск от Алън Джексън, надявайки се, че такива светски занимания ще му помогнат да забрави своите тревоги. Мина два пъти покрай щанда със сладкишите, поглъщайки жадно с поглед по-големите, с шоколадовите пръчици и орехови ядки, но намери сили в себе си да им устои.

Светът е много хубав, когато човек не познава вкуса на апетитната храна.

Щом излезе от базара, пръски студен дъжд зачертаха камуфлажни шарки по настилката на тротоара.

Марти хукна към форда, над главата му блесна светкавица. Канонаден тътен раздра небето, а студените дъждовни пръски се превърнаха в тежки струи тъкмо, когато той затвори вратата, намествайки се зад волана.

Докато караше към дома си, Марти истински се наслаждаваше на сребристия блясък на улиците, мокри от дъжда, на шума от плисъка на колелата, профучаващи през някоя локва… и на гледката от разлюлените палмови листа, които приличаха на гребени, разресваща сивите кичури на небето. Това му напомни няколко разказа от Съмърсет Моъм и един филм на Богарт. Тъй като дъждът рядко спохождаше обречената на суша Калифорния, ползата и изненадата надделяваха над неудобството.

Марти паркира колата в гаража и влезе в къщата през свързващата врата към кухнята, вдишвайки с наслада натежалия от влага въздух и миризмата на озон, която винаги съпътстваше началото на всяка буря.

В притъмнялата кухня фосфоресциращият в зелено дисплей на електронния часовник върху печката показваше 4:10. Пейджи и момичетата щяха да се приберат след двадесетина минути.

Той тръгна от стая в стая, запалвайки осветлението. Къщата изглеждаше винаги най-уютна, когато бе добре отоплена и осветена, когато дъждът барабанеше по покрива, а сивата плащеница на бурята загръщаше света отвън. Марти реши да запали огън в семейната камина, която гореше и с газ и с дървени подпалки, и да извади принадлежностите за горещия шоколад, та да можеха да го приготвят веднага, щом Пейджи и момичетата се върнеха.

Отиде първо горе, за да провери факса и телефонния секретар в кабинета си. Сестрата на доктор Гътридж сигурно бе вече позвънила, за да потвърди часа за изследванията в болницата.

Имаше също и дивото усещане, че литературният му агент го бе търсил по повод продажбата на авторските права в една или друга страна в чужбина или във връзка с предложението да се направи филм, което би било повод за празнуване. Интересно, но бурята бе повишила настроените му, вместо да го понижи, навярно, защото лошото време съсредоточаваше съзнанието върху домашния уют. Все пак неговата природа да намира причини за веселост, когато разумът подсказваше мрачно настроение, бе едно много по-реално предположение за случая. Марти просто не беше в състояние дълго да бъде мрачен, а от събота насам му се бяха насъбрали достатъчно черни мисли, та да му държат влага няколко години.