Дийн Кунц - Мистър Убийство

Той отдръпва ръката си от развалините и се втренчва в яркочервената кръв. Стъклата от екрана все още падат по клавиатурата. Остри късчета бляскат между свивките на пръстите и кокалчетата му. Едно елипсовидно парче се е забило в меката част на дланта му.

Макар че е все още сърдит, той постепенно възвръща самообладанието си. Насилието понякога успокоява.

Извъртява стола, оставяйки компютъра зад гърба си, и се обръща с лице към срещуположната, П-образна част на кабинета. Навежда се и се взира в раните си на светлината на лампата с цветния абажур. Стъкълцата, забити в плътта му, светят като елмази.

Изпитва съвсем слаба болка и знае, че скоро ще премине. Той е здрав и жилав. Притежава възхитителната способност бързо да се възстановява.

Някои от парчетата стъкло не са забити дълбоко и той успява да ги измъкне с пръсти. Но други са проникнали дълбоко в плътта му.

Отдръпва се назад от бюрото заедно със стола, става и тръгва към банята до голямата спалня. Ще му трябват пинсети, за да издърпа по-упоритите стъкълца.

Макар отначало да кърви обилно, сега кръвотечението му е намаляло. Въпреки това, той вдига ръката си нагоре с изпъната длан, така че кръвта му се стича надолу по китката, сетне минава под ръкава му, вместо да капе върху килима.

Щом извади парчетата стъкло, може пак да се обади на Пейджи в службата й.

Беше толкова развълнуван, когато намери телефонния й номер в кабинетния указател… и така възбуден от разговора си с нея. Тя говореше умно, уверено, нежно. Гласът й бе леко гърлен, което той намираше за много секси.

Щеше да бъде чудесна награда, ако освен всичко друго тя беше и секси. Тази вечер двамата ще бъдат в едно легло. Ще я обладае много пъти. Припомняйки си лицето й от фотографията и леко дрезгавия й глас по телефона, той е уверен, че тя ще удовлетвори нуждите му така, както никоя друга жена преди нея. Пейджи няма да го остави недоволен и отчаян, както бяха сторили толкова много жени в миналото му.

Убиецът се надява, че тя ще отговори, дори ще надхвърли очакванията му. Надява се, че няма да има никаква нужда да я наранява.

В банята до голямата спалня открива пинсети — в чекмеджето, където Пейджи държи грима си, ножичките за нокти, пили, сенки и други козметични принадлежности.

Той застава пред умивалника и протяга ръката си над него. Макар кървенето да е престанало, кръвта шурва отново всеки път, когато от дланта си измъква по някое остро парче стъкло. Пуска топлата вода и тя отмива кръвта в канала.

Може би тази нощ, след секса ще трябва да поговори с Пейджи за това как е блокирал като писател. Ако е блокирал и преди, тя навярно ще си спомни как е постъпвал при тези случаи, за да разчупи творческата си инертност. Разбира се! Няма начин Пейджи да не знае решението!

Приятно изненадан и с чувство на облекчение, той разбира, че вече не е необходимо сам да се справя с проблемите си. Като семеен мъж, той има предана партньорка, с която да дели ежедневните си грижи.

Той вдига глава, вижда отражението си в огледалото зад умивалника, ухилва се и казва:

— Сега си имам жена.

Забелязва петънце от кръв върху дясната си буза и друго отстрани на носа.

Засмива се тихо и казва на себе си:

— Ама че си мърляв, Марти! Трябва да се почистиш. Сега имаш съпруга, а съпругите харесват мъжете им да са спретнати и чисти.

Отново се съсредоточава върху дланта си и с пинсетите измъква последното остро парче стъкло.

Във все по-добро настроение, той отново се разсмива и продумва:

— Първото нещо, което трябва да направя утре сутринта, е, да изляза и да купя нов монитор за компютъра.

Сетне поклаща глава, смаян от собствената си детинщина.

— Ти си се смахнал, Марти — добавя той, — но нали писателите трябва да са темпераментни, а?

След изваждането на последното парче, забито в свивката между два пръста, той оставя пинсетите и слага ранената си ръка под топлата водна струя.

— Не може да продължаваш така. Вече не. Ще изплашиш до смърт малките Шарлът и Емили.

Отново поглежда в огледалото, поклаща глава и се усмихва.

— Луд човек — казва той на себе си така, сякаш говори с топлота и обич на свой приятел, чиито недостатъци намира за очарователни. — Направо си луд!

Животът е хубав.

Оловното небе увисна още повече от собствената си тежест. Според метеорологичната прогноза по радиото, дъждът щеше да започне по здрач, осигурявайки свирепи задръствания в транспорта точно, когато движението беше най-натоварено. Пъкълът изглеждаше много по-привлекателен, отколкото магистралата за Сан Диего.