Дийн Кунц - Мистър Убийство

Въпреки че със своето въображение си изкарваше прехраната, писането на криминални романи караше Марти да чувства приближаването на смъртта по-осезателно, отколкото повечето хора. За него всяко куче беше потенциален носител на бяс. Във всяка непозната кола, минаваща през квартала, се намираше по един сексуален психопат, който можеше да отвлече и убие всяко дете, оставено без надзор за повече от три секунди. Всяка консерва в килера беше от развалено месо и само чакаше да бъде отворена, за да се отрови някой.

Марти не се страхуваше много от лекарите… обаче не му действаха и много успокоително.

Онова, което го тревожеше, беше цялата идея за медицинската наука и то не защото не й вярваше, а защото противно на всякакъв разумен довод, със самото си съществуване тя му напомняше, че животът е крехък, а смъртта неизбежна. Но той не се нуждаеше от напомняне. Вече притежаваше остро чувство за човешката смъртност, а животът му преминаваше в непрекъснати опити да се справи с него.

Решен да не се проявява като истерик при описването на симптомите си пред доктор Гътридж, Марти разказа за странните си изживявания през последните три дни тихо, спокойно и делово. Използваше повече клинични термини, отколкото емоционални изрази като започна със седем минутното си мозъчно затъмнение в своя кабинет и завърши с внезапния пристъп на паника, когато излизаше с колата от гаража, отправяйки се към кабинета на доктор Гътридж.

Гътридж беше отличен интернист (отчасти защото беше добър слушател), макар и да не приличаше на такъв. Беше на четиридесет и пет години, но изглеждаше с десет години по-млад и имаше младежки маниери. Днес той носеше маратонки, плътни памучни панталони и памучна фланела с Мики Маус отпред. През лятото носеше най-вече шарени хавайски ризи. В онези редки случаи, когато носеше традиционната, бяла престилка върху широките панталони, риза и вратовръзка, Гътридж твърдеше: „играя си на лекар“ или „от Комитета по лекарските униформи към Американската медицинска асоциация са ми дали изпитателен срок“, или „внезапно бях завладян от божествените задължения и отговорности на моята професия“.

Пейджи смяташе, че Гътридж е изключителен лекар, а момичетата изпитваха към него обич, каквато обикновено се засвидетелстваше на някой любим чичо.

Марти също го харесваше.

Той подозираше, че ексцентричностите на доктора бяха пресметнати не само с оглед да забавляват пациентите му, но и да ги накарат да се отпуснат. Също като Марти, Гътридж изглеждаше лично обиден от самия факт на смъртта. Като по-млад той навярно бе привлечен от медицината, защото виждаше лекаря като рицаря, борещ се с дракони, превърнали се в най-различни заболявания. Младите рицари смятат, че благородните намерения, умението и вярата ще победят злото. По-старите рицари знаят повече… и понякога използват хумора като оръжие, за да забавят настъпването на мъката и отчаянието. Духовитите забележки на Гътридж и фланелите му с Мики Маус може и да разведряваха неговите пациенти, но те бяха също и неговото оръжие срещу суровите реалности на живота и смъртта.

— Пристъп на паника ли?! Точно ти да получиш такъв пристъп?! — попита невярващ доктор Гътридж.

— Хипервентилация, силно учестен сърдечен ритъм. Почувствах се така, сякаш щях да гръмна — рече Марти.

— Звучи ми като сексуален акт.

Марти се усмихна и каза:

— Повярвай ми, не беше.

— Навярно си прав — рече доктор Гътридж и въздъхна. — Толкова отдавна не съм го правил, че съм забравил какво точно представлява сексът. Уверявам те, Марти, това е най-лошото десетилетие за ергените — навън са плъзнали толкова много страшни болести. Запознаваш се с някое момиче, отиваш на среща с нея, целуваш я целомъдрено пред дома й, а после чакаш да разбереш дали устните ти няма да изгният и да окапят.

— Страхотна идея!

— Ярка е, нали? Може би трябваше да стана писател.

С офталмоскопа доктор Гътридж запреглежда лявото око на Марти.

— Веднъж ме боля главата оттогава, но иначе нищо друго.

— Да ти се е повръщало?

— Не.

— Временна слепота, стесняване полето на периферното ти зрение?

— Нищо такова.

Премествайки офталмоскопа върху дясното око на Марти, Гътридж каза:

— Колкото до това да стана писател… има лекари, които са успели, нали разбираш? Майкъл Крайтън, Робин Кук, Съмърсет Моъм…

— Зевс.

— Не бъди саркастичен. Следващия път, когато трябва да ти сложа инжекция, ще използвам конска спринцовка.