Дийн Кунц - Мистър Убийство

Увереността му не можа да се върне и Марти продължи да трепери, но опасенията му избледняха до поносими и той дори успя да се запита дали ще бъде в състояние да кара. Какво щеше да стане ако същия дезориентиращ пристъп на страх го връхлетеше, докато бе зад волана? Марти буквално нямаше да може да вижда червения сигнал на светофарите, насрещното движение и всякакви други опасности.

Сега той се нуждаеше от доктор Гътридж повече от всеки друг път.

Зачуди се дали да не влезе обратно в къщата и да не извика такси. Но това не беше Ню Йорк Сити, където улиците гъмжаха от таксита. В южна Калифорния изразът „служба за таксита“ беше почти безсмислен. Навярно щеше да успее да стигне до офиса на доктор Гътридж с такси, но щеше да изпусне часа си.

Марти влезе в колата и запали двигателя. Предпазлив и нащрек, той излезе на заден ход от гаража и се озова на улицата, като въртеше волана така сковано, сякаш беше деветдесет годишен старец, изплашен за крехките си кости и изтънялата нишка на своя живот.

През целия път до офиса на доктор Гътридж в Ървин Марти Стилуотър мислеше за Пейджи, Шарлът и Емили. Поради неиздръжливостта на собствената си, нездрава плът, той може би нямаше да изживее радостта да види как момичетата стават жени и удоволствието да остарее рамо до рамо с жена си. Макар че Марти вярваше в отвъдния свят, където евентуално той отново щеше да се съедини с онези, които обичаше, все пак животът беше така драгоценен, та обещанието за вечно блаженство не можеше да компенсира загубата на няколко години от тази страна на завесата.

От петдесетина метра убиецът наблюдава как колата излиза на заден ход от гаража.

Когато фордът завива надолу по улицата и се изгубва в ръждиво златистата светлина на есенното слънце, убиецът разбира, че магнетичната сила, привлякла го чак от Канзас, е в тази кола. Навярно силата е в мъжа, който смътно се вижда зад волана, макар че може и да не е човек, а някакъв талисман, скрит някъде в автомобила — някакъв неведом, магически предмет, с който съдбата му бе свързана по непонятни за него причини.

Той понечва да запали хондата и да тръгне след привличащия го форд, но после решава, че фордът рано или късно ще се върне.

Препасва през рамото си ремъка с кобура, пъха пистолета в него и леко свива рамене под коженото яке.

От жабката на колата изважда кожения несесер, в който се намират принадлежностите му необходими при влизане с взлом. Те включват седем тънки стоманени пластинки, друга една във формата на „L“ и малка аерозолна опаковка с графит на прах.

Убиецът излиза от колата и смело тръгва по тротоара към къщата.

В края на алеята има бяла пощенска кутия, на която е изписано едно-единствено име: СТИЛУОТЪР. Тези девет черни букви като че ли обладават някакво особено, символично значение: стил уотър 11 11 Still water (англ.) — тиха вода. Среща се и в поговорката: Still waters go deep — Тихите води са дълбоки. — Б.пр. — тишина, покой. Той бе намерил тихи води. Беше преминал през много бури, опасни бързеи и водовъртежи, но сега бе открил мястото, където щеше да си почине, а душата му да намери покой и облекчение.

Между гаражната врата и оградата има порта от ковано желязо с резе. Убиецът я отваря и тръгва по пътеката покрай гаража, водеща към задната част на къщата. От лявата му страна е гаражната стена, а отдясно — жив плет от вечно зелени храсти, висок колкото човешки бой, който го скрива от любопитния взор на съседите.

Вътрешният двор е покрит със сложени напряко греди от секвоя. Своеобразната дървена решетка е изцяло обвита от трънливите пипала на бугенвилията 12 12 Вид увивно растение. — Б.пр. . Дори в този последен ден на ноември кичестите, кърваво червени цветове висят като ресни от покрива на патиото. Железобетонната настилка е покрита с нападали венчелистчета, сякаш капки кръв от току-що приключила тежка битка.

От вътрешния двор може да се влезе в къщата, както през кухненската, така и през голямата, плъзгаща се врата. И двете са заключени.

Плъзгащата се врата, зад която се вижда безлюдна всекидневна с удобни мебели и голям телевизор, е подпряна и с дебела греда отвътре, пъхната отдолу. Дори да се справи с ключалката, той все пак ще трябва да счупи стъклото, за да може да махне гредата.

Убиецът тропа силно на другата врата, макар прозорецът до нея да показва, че в кухнята няма никой. Когато никой не отговаря, той чука отново, но резултатът е същият.

От несесера с инструментите си убиецът изважда опаковката с графитния прах, кляка пред вратата и впръсква от него в ключалката. Прах, ръжда и други замърсители могат да запънат колелцата, придвижващи езичето на бравата.