Дийн Кунц - Мистър Убийство

За щастие убиецът е гледал филма „Опри се на мен“ , в който Морган Фрийман е директор в една гимназия, където цари пълна анархия; гледал е и „Директорът“ с Джим Белуши, тоест той знае, че дори самите лоши деца искат дисциплина. Те откликват както трябва, щом възрастните имат достатъчно смелост и твърдо настояват да се спазват правилата за прилично поведение.

Ако Шарлът е непослушна, своенравна и се инати, той ще я наказва, докато тя се научи да се държи като едно добро, малко момиче. Няма да допусне пропуски с нея. Отначало Шарлът ще го мрази, загдето ще накърни правата й, заради това, че ще я заключва в стаята й и че ще я бие, ако се наложи, но след време тя ще разбере, че той прави всичко това само за нейно добро, постепенно ще разбере колко е мъдър и най-накрая ще го обикне.

Всъщност убиецът почти си представя мига, когато след толкова много борба, нейното добро име ще бъде възстановено. Шарлът щеше да разбере, че не е била права, че той е бил добър баща и всичко щеше да доведе до един щастлив и трогателен край — двамата ще плачат, тя ще се хвърли в прегръдките му, разкаяна и засрамена, а той ще я прегърне силно и ще й каже: „всичко е наред, всичко е наред, не плачи“. После тя ще извика: „О, татко!“ с разтреперан глас, ще се притисне в него и от този миг нататък всичко между тях ще бъде идеално.

Ах как копнее за тази сладка победа! Той дори чува вдъхновената и прочувствена музика като фон на тази сцена.

Убиецът се обръща, напуска владенията на Шарлът и застава до спретнатото легло на по-малката си дъщеря.

Емили, малката фея. Тя никога няма да го разочарова… тя е добрата дъщеря.

Ще я взима на коленете си и ще й чете приказки. Ще я води в зоопарка, а малката й ръчичка ще се губи в неговата едра длан. Ще я води на кино и ще й купува пуканки, ще седят един до друг в тъмното и ще се смеят на последния анимационен филм на Уолт Дисни.

Големите й, тъмни очи ще го гледат с обожание.

Сладката Емили… скъпата Емили!

Почти богобоязливо той дърпа плюшената покривка на леглото — одеялото, горния чаршаф… Взира се в долния чаршаф, върху който тя е спала снощи… гледа възглавниците, на които е била деликатната й главица.

Сърцето му се изпълва с обич и нежност.

Убиецът слага едната си ръка върху чаршафа, плъзга я нагоре, после надолу, нагоре… надолу… усеща тъканта, върху която едва вчера е лежало младото й тяло.

Всяка нощ той ще я завива, ще притиска към бузата си мъничките й устнички — прекрасни, нежни целувки! Ще усеща дъха на мента в устата й от пастата за зъби.

Убиецът се навежда и вдъхва миризмата от чаршафа.

— Емили — прошепва тихо той.

О, как желае само да бъде неин баща, да се вглежда в тези тъмни и все пак ясни очи… тези огромни, обожаващи го очи.

Убиецът въздъхва, връща се във владенията на Шарлът и оставя върху леглото й обрамчената със сребро фотография на своето семейство. После започва да наблюдава създанията затворени в клетките върху полиците, предназначени за книги.

Някои от дивите зверчета го гледат.

Започва с хамстера. Когато отваря клетката му, плахото животинче се свива в най-отдалечения ъгъл, вцепенено от страх, предусещащо намерението на убиеца. Той го сграбчва и го измъква от клетката. Макар хамстерът да се мята и да се опитва да избяга, убиецът здраво държи тялото му в дясната си ръка, а главата в лявата — завърта рязко и прекършва вратлето му. Тих, хрущящ звук. Писъкът на животинчето е пронизителен, но кратък.

Той захвърля мъртвия хамстер върху пъстроцветната покривка на леглото.

Това е началото на дисциплинирането на Шарлът.

Тя ще го мрази заради това, ала само за кратко време.

Постепенно ще разбере, че тези животни са неподходящи за едно малко момиче… символи на злото: влечуги, гризачи, бръмбари… същества, подобни на онези, които вещиците използват, за да общуват със Сатаната.

Убиецът е научил всичко за съществата, които вещиците използват, от филмите на ужаса. Ако в къщата има котка, той щеше и нея да убие без колебание, защото понякога те са невинни и сладки… просто котки и нищо повече… обаче в други случаи са направо адови изчадия! Пусне ли такива създания в дома си, човек рискува да пусне и самия дявол…

Един ден Шарлът ще разбере и ще му бъде благодарна.

Най-накрая ще го обикне.

Всички ще го обикнат.

Той ще бъде добър съпруг и баща.

Много по-малка от хамстера, мишката трепери, уплашена в ръката му, а опашницата й виси между свитите му пръсти. Главичката й съвсем леко се показва над юмрука му. Мишлето изпразва пикочния си мехур. Убиецът прави гримаса, когато усеща топлата течност върху дланта си, и погнусен, стисва крехкото телце с всичка сила, изцеждайки и последната капчица живот от мръсното зверче.