Когато бе необходимо, Гътридж можеше да вдъхва толкова увереност (и до смъртния одър дори така да успокоява), както би направил всеки известен, побелял доктор в най-елегантния си костюм с жилетка. Той свали ризата на Марти от закачалката на вратата и му я подаде. Искрицата в погледа му показваше промяна в настроението му.
— Сега, когато ти запазвам час в болницата, какво име да им кажа: Мартин Стилуотър или Мартин Убийство?
Той разглежда своя дом. Нетърпелив е да научи нещо за своето ново семейство.
Тъй като най-много го интригува мисълта, че е баща, убиецът започва със спалнята на момичетата. Миг-два стои до вратата, изучавайки с поглед двете съвършено различни половини на стаята.
Чуди се коя ли е буйната му дъщеря, украсила своята част от стаята с плакати, показващи ярки, цветни балони, литнали в небето, балерина в подскок… дъщерята, която държи хамстер и други животни в телени клетки и стъклени терариуми… Той все още е със снимката на жена си и двете си дъщери в ръка, но усмихнатите им лица не му показват нищо от характерите им.
Втората дъщеря е явно по-разсъдлива и обича по-спокойни сюжети — пейзажи. Леглото й е опънато като по конец, възглавниците са бухнати точно колкото трябва. Книгите й са подредени, а бюрото й в нейния ъгъл е съвсем чисто.
Когато бавно плъзва вратата на шкафа с огледалото, той забелязва същите разлики в окачените там дрехи: тези вляво са подредени по цвят и вид, а сред тези вдясно няма почти никакъв порядък — нахвърляни са върху закачалките и наблъскани едни върху други така, че задължително да се намачкат.
Тъй като по-малките дънки и рокли са в лявата половина, убиецът е уверен, че по-кроткото и спретнато момиче е и по-малкото. Той приближава снимката към очите си и се взира в нея — в малката фея. Толкова е сладка. Все още не знае дали тя е Шарлът или Емили.
Отива до бюрото на по-голямата дъщеря в нейната половина от стаята и втренчено гледа пълния безпорядък, който цари там: списания, учебници, една жълта панделка, ученическа барета, няколко дъвки „Блек Джек“, цветни моливи, един чифт усукани, розови, три-четвърти чорапи, празна кутия от кока-кола, монети и една компютърна игра.
Убиецът отваря един от учебниците… после друг… И двата имат етикет отпред с едно и също име, написано с молив: Шарлът Стилуотър.
По-голямото и по-непослушно момиче е Шарлът. По-малката и по-спретнатата е Емили.
Той отново се заглежда в лицата им на снимката.
Шарлът е красива, усмивката й е очарователна. Но ако ще има проблеми с децата си, то те ще бъдат именно с нея.
Той няма да търпи безпорядък в къщата си. Всичко трябва да е съвършено: ред, чистота, доволство.
В самотни, хотелски стаи, в непознати градове, буден в тъмнината на нощта, той бе усещал болезнено нуждата, без да разбира какво би удовлетворило неговия копнеж. Сега вече знае, че да бъде Марти Стилуотър (баща на тези деца и съпруг на тази жена), беше съдбата, която щеше да запълни неговата ужасна празнота и най-сетне щеше да му донесе успокоение. Убиецът усеща в себе си чувство на признателност към силата, довела го тук. Той е решен да изпълни задълженията си към своята съпруга, децата си и обществото. Иска да има идеално семейство — като тези, които е виждал в някои любими филми… иска да е добър като Джими Стюарт в „Животът е прекрасен“ , мъдър като Грегъри Пек в „Да убиеш присмехулник“ … уважаван като единия и другия. Той ще направи всичко необходимо, за да осигури дом, в който цари любов, хармония и ред.
Убиецът е гледал „Дяволско семе“ и знае, че някои деца могат да разрушат един дом и да унищожат всяка надежда за хармония, защото те кипят от енергия и желание да вършат зло. Разпуснатостта на Шарлът и странната й менажерия показват, че тя е непокорна и евентуално способна да извърши насилие.
Когато в някой филм покажат змия, то тя винаги е символ на злото, опасна за невинните. Следователно змията в терариума е доказателство за покварата в момичето и нуждата то да бъде направлявано. Освен това тя държи и други влечуги, двойка гризачи и един отвратителен черен бръмбар в буркан — филмите са го научили, че всичко това е свързано със силите на мрака.
Той отново се вглежда във фотографията, наслаждавайки се на невинния вид на Шарлът.
Обаче да не забравя момичето в „Дяволско семе“ . То приличаше на ангел, но бе зло до мозъка на костите си.
Можеше да се окаже, че да бъде Марти Стилуотър, не е чак толкова лесно, както отначало си бе мислил. Само Шарлът му стигаше!
Читать дальше