Дийн Кунц - Мистър Убийство

Безчувствената му ръка обаче му пречеше много, а болката в рамото му, засилваща се с всяка изминала минута, изсмукваше почти всичките му жизнени сили. Църквата не бе отоплявана с години и бе студена също като света отвън, но поне предлагаше завет и ги спасяваше от вятъра. Предвид раната си и вилнеещата буря, Марти бе сигурен, че не би издържал дълго навън.

Момичетата се изкачваха пред него.

Пейджи беше последна и се вайкаше на висок, глас, защото вратата в основата на стълбището също нямаше ключалка, както и вратата на ризницата. Тя се качваше по стълбите, обърната с гръб, тъй като ги прикриваше и държеше под око цялото пространство зад тях.

Скоро стигнаха до голям прозорец с няколко стъкла, разположен върху външната стена. Той беше източникът на светлина за пространството по-долу. По-голямата част от прозрачното стъкло бе непокътната. Светлината, падаща върху виещото се нагоре стълбище бе също така слаба и неясна, както и тази по-долу. Следователно и в по-горния участък от стълбите светлината идваше от също такъв прозорец.

Марти започна да се движи по-бавно. С всяко стъпало дишането му ставаше все по-трудно, като че ли изкачваха височини, където съдържанието на кислород бе критично ниско. Болката в лявото му рамо се усили, а пристъпите на гадене станаха по-мощни.

Зацапаната мазилка по стените, посивелите дървени стъпала, светлината, подобна на мръсна вода, му напомняха за потискащите шведски филми от 50-те и 60-те години, в които се разказваше за зла участ, отчаяние и безнадеждност.

Отначало Марти не се държеше за перилата на стената, но скоро това стана жизнена необходимост. За много кратко време той с изумление осъзна, че вече не може да разчита на все по-омекващите си колене. Трябваше допълнително да се изтегля със здравата си дясна ръка.

Когато стигнаха втория широк прозорец и видяха, че стълбите продължават да се вият нагоре, където отново се стелеше тънка и слаба като паяжина светлина, Марти разбра къде се намираха. Те бяха в камбанарията.

Стълбището нямаше да ги изведе до коридор, свързващ църквата с някоя друга сграда, защото те бяха изкачили вече и втория етаж. Всяка следващо стъпало ги приближаваше към една необратима ситуация с един изход.

Като стисна перилата с дясната си ръка, чувствайки се съвсем замаян, Марти се спря от страх да не загуби равновесие и с намерение да каже на Пейджи, че ще е по-добре да се върнат. Вероятно, движейки се с гръб нагоре, тя нямаше точна представа за това накъде водеха стълбите и естествено не осъзнаваше капана.

Ала преди Марти да каже нещо, вратата в основата на стълбището изтрака и се отвори. Беше няколко завоя по-надолу и нищо не се виждаше.

Първата му ясна мисъл е, че 38-милиметровият „Чийфс Спешъл“ вече не е в него — навярно го е изгубил, когато го простреляха при входа на църквата. Сигурно го е изпуснал в снега, но досега не бе забелязал липсата му. Няма време да го търси, дори да знаеше къде. Сега главните му оръжия са тялото му, ръцете му, умението му да убива и изключителната му сила. Жадната му за кръв омраза също е оръжие, защото го подтиква да поема всякакви рискове, да се изправи лице в лице с тази огромна опасност и да издържи невероятните мъки, които биха обезсилили един обикновен човек. Ала той не е обикновен. Той е герой… Той е справедливост и мъст, праведният гняв на възмездието, отмъщаващ за избитите си близки. Той е самата богиня Немезида 35 35 Богиня ма отмъщението според гръцката митология. — Б.пр. , която от всички неземни същества има най-големи претенции за земния свят… Той е спасителят на човечеството. Това е смисълът на неговото съществуване. Сега вече животът му има значение и цел: да спаси света от чуждоземния бич.

Малко преди вратата под Пейджи да се отвори, витата стълба й напомни за десетките фарове в морето, които бе виждала в най-различни филми. От представата за морски фар мислите й се пренесоха върху църковна камбанария. Точно тогава вратата долу се отвори — невидима, скрита зад завоите на стълбището — и пред тях вече нямаше друг избор, освен да продължат да се изкачват към върха. За миг й хрумна идеята да се спусне надолу и малко преди да излезе насреща му, да открие огън. Но ако чуеше, че тя слиза, Другият сигурно щеше да се оттегли в сенките на църковната ризница, където воаленият здрач се бе сгъстил вече и всичко бе покрито с по-плътната пелена на мрака. Там, в тъмното той можеше да я издебне и когато Пейджи се насочеше в погрешна посока, щеше да я нападне.