Дийн Кунц - Мистър Убийство

Шарлът изпищя.

Като стигна олтара, Пейджи се извърна с лице към централната част на църквата. Стремително насочвайки пушката наляво и надясно, търсейки панически опасността, тя видя Другия едва когато Емили извика:

— На прозореца е! Стреляй!

И наистина той бе клекнал върху перваза на един от южните прозорци — тъмна и тайнствена фигура, която изглеждаше само наполовина човешка на фона на гаснещата светлина и струите бял сняг… Приведени рамене, главата — ниско, към земята, ръцете — увиснали покрай тялото. Приличаше на маймуна.

Тя реагира мигновено и стреля с пушката без да се колебае.

Въпреки че разстоянието не беше в негова полза, Другият се изплъзна невредим, защото, когато Пейджи натискаше спусъка, той бе скочил вече. С плавната грация на хищник, Другият сякаш се изля от перваза на пода. Изстрелът от ловната пушка мина безпрепятствено през пространството, което той бе заемал само преди миг, и сачмите изтракаха в ограждащата прозоречна рамка.

Явно паднал на ръце и крака, той запълзя между редиците църковни пейки, където се бяха сгушили най-гъстите сенки на нощта. Ако тя тръгнеше след него, Другият щеше да я завлече под някоя пейка и да я убие.

Пейджи се изтегли през олтарното пространство, прекосявайки светилището и упътвайки се към Марти и децата с вдигната пушка.

Четиримата се оттеглиха в съседното помещение, което навярно беше служило за ризница 34 34 Специално помещение в църква, където се съхраняват съдове, свещеническо облекло, кръстове и друга църковна утвар. — Б.пр. . Двата тесни прозореца пропускаха достатъчно светлина, за да се види, че тук имаше и три други врати освен онази, през която бяха влезли.

Пейджи затвори вратата към светилището и се опита да я заключи, но бравата нямаше ключалка. Нямаше и мебели, с които да я подпрат или барикадират.

Марти опита едната от другите три врати.

— Това е килер.

Шарлът отвори втората врата и през нея с вой и сняг нахлу вятърът.

Емили отвори третата врата.

— Стълби!

Сред пейките е. Провира се между тях. Целият е в слух.

Чува как се затръшва врата.

Чака.

Ослушва се.

Глад. Изгарящата болка утихва малко, превръщайки се в гореща рана. Кървенето намалява, а после кръвта започва да се съсирва. Сега гладът го връхлита, защото тялото му изисква огромни количества гориво, за да осигури ускореното изграждане на засегнатите тъкани.

Той вече е стопил телесните си мазнини и белтъчини чрез своите скоростни обменни процеси, за да възстанови по спешност разкъсаните си кръвоносни съдове. Метаболизмът му безмилостно ускорява темпото си все повече и повече — една напълно автономна функция, над която той няма никаква власт.

Тази надареност, която го прави така неуязвим в сравнение с другите хора, скоро ще започне да иска жертви. Теглото му ще намалее. Гладът ще се увеличава, докато се превърне в агония от смъртоносна рана. Гладът ще стане стръвен. Стръвта ще се превърне в отчаяна нужда.

Започва да мисли, че трябва да се откаже, но той е толкова близо. Толкова близо! Те бягат… Всички пътища за помощ са прекъснати. Не биха могли да устоят. Ако упорства, след минути само те всички ще са мъртви.

Освен това омразата и яростта му са също толкова мощни, колкото и гладът. Убиецът трескаво търси насладата, която само зверското насилие може да му даде.

Върху екрана в неговото съзнание мамещо проблясват картини от жестоки убийства: пръснати от куршум глави, раздробени с чук лица, извадени очи, разкъсани гърла, насечени тела, бляскащи ножове, секири, брадви… отрязани крайници, запалени жени, пищящи деца, насинени вратове на млади проститутки, човешко месо, разлагащо се под влиянието на киселина…

Той изпълзява изпод пейките и се озовава на централната пътека. Надига се леко, но остава клекнал.

Стените гъмжат от ярки, чуждоземни йероглифи.

Той е в бърлогата на звяра.

Чужд, непознат… Извънземен и зъл.

Страхът му е огромен, но подклажда яростта му.

Убиецът бързо прекосява помещението, провира се през перилата и се упътва към вратата, зад която са те.

Слаба и несигурна като паяжина, светлината се процеждаше през невидимите прозорци някъде горе над виещите се стълби.

Постройките, с които бе свързана църквата бяха двуетажни. Може би имаше свързващ коридор между тези стълби и някоя друга сграда, но Марти нямаше представа накъде отиваха. Затова именно му се искаше да бяха излезли през втората врата навън.