Дийн Кунц - Мистър Убийство

— Едната гума гори! — изкрещя неистово Пейджи, надвиквайки се с виещия вятър.

На стотина метра надолу по пътя горящата гума експлодира и колата се стрелна по заснежената пътна настилка, неуправляема. Марти въртеше волана, следвайки движенията на пързалящия се автомобил, но този път приложната физика се оказа безполезна. „БеЕмВе“-то се завъртя на сто и осемдесет градуса като едновременно поднесе встрани. Спряха чак, когато излязоха от пътя и се блъснаха в оградата на земята, принадлежала някога на Пророческата Църква на Възнесението.

Марти изскочи от колата, дръпна рязко задната врата, наведе се навътре и помогна на уплашените деца да се освободят от предпазните колани.

Дори не се огледа да види дали Другия не идва. Марти беше сигурен , че мръсникът идва. Този тип нямаше да спре никога! Навярно чак когато го убиеха… а може би и тогава нямаше да спре…

Марти измъкна Емили от задната седалка, а Пейджи излезе навън откъм страната на шофьора. Нейната врата беше блокирана от оградата. Бе взела пликовете с парите изпод седалката и сега ги слагаше във вътрешните джобове на якето си. Като закопча циповете си, тя погледна нагоре към върха на хълма.

— Мамка му! — изруга Пейджи и ловната пушка изтрещя.

Марти помогна на Шарлът да излезе, а мосбергът прогърмя втори път. Стори му се, че чу изстрел от пистолет, но куршумът бе минал навярно далече от тях.

Заслонил момичетата, които се гушеха зад гърба му, той ги дръпна от горящата кола и погледна нагоре към хълма.

Другият вървеше нахално по средата на пътя на около тридесет метра, убеден, че от такова разстояние ловната пушка е безопасна, уверен, че виещият вятър ще отклони куршумите, напълно разчитащ на свръхестествените си способности винаги да избягва по-сериозните наранявания. На ръст беше точно колкото Марти и все пак, дори от такова разстояние, той сякаш се извисяваше над тях — мрачна и злокобна фигура. Може би изглеждаше така, защото те бяха в ниското. Почти небрежно онзи отвори цилиндъра на револвера си с едно щракване и избута празните гилзи в снега.

— Зарежда отново — каза Пейджи, възползвайки се от възможността и тя да пъхне нови патрони в магазина на ловната си пушка. — Да се махаме оттук!

— Къде? — запита се Марти в почуда, трескаво оглеждайки снежния пейзаж…

Прииска му се отнякъде да се появи кола.

После се отказа от това свое желание, защото знаеше, че Другият ще убие всички минувачи, които биха му попречили.

Те заслизаха по хълма, блъскани от щипещия вятър, използвайки всяка минута, за да се отдалечат от своя преследвач и да решат какво да правят.

Марти реши, че няма смисъл да търсят друго бунгало сред няколкото, намиращи се навътре в гората. Повечето бяха почивни домове. Нямаше да има жива душа във вторник и то през декември освен, ако до сутринта не натрупаше дебел сняг. Чак тогава щяха да пристигнат първите скиори. А дори и да намереха човек в някое бунгало, в компанията на Другия беше опасно — Марти не искаше на съвестта му да тежи смъртта на невинни хора.

В края на шосето се намираше друг път — 203. Дори в ранните часове на тази снежна виелица по този път имаше постоянно движение между различните други езера и Мамът Лейкс. Ако очевидците бъдеха повече… Все пак Другият не би могъл всички да убие. Би трябвало да се оттегли.

Но краят на местното шосе беше твърде далече. Никога нямаше да успеят да стигнат, преди да са привършили патроните, с които държаха врага си на разстояние… или преди той да ги е очистил с точното си и далекобойно оръжие.

Четиримата стигнаха до една дупка в оградата на църковната земя.

— Ето тук, хайде — каза Марти.

— Но нали това място е изоставено? — възпротиви се Пейджи.

— Няма друго място — рече той, хвана Шарлът и Емили за ръце и ги поведе към църквата.

Надяваше се, че все някой скоро ще мине, ще забележи полуизгорялото „БеЕмВе“ и ще съобщи на местния шериф. Вместо да се разгори още по-буйно, огънят, който унищожаваше боята на покрива на колата, бе потушен от силния вятър. Гумата обаче още гореше и нямаше как никой да не забележи разбитата кола. Ако изведнъж дойдеха двама добре въоръжени заместник-шерифи на проверка и се включеха в битката, те може би нямаше да разберат напълно колко опасен противник е Другият, но пък нямаше да бъдат и толкова наивни и беззащитни, каквито бяха повечето обикновени граждани.

След миг на колебание, в който успя да погледне към хълма, където се носеше тяхната зла съдба, Пейджи ги последва и прекрачи оградата.