Дийн Кунц - Мистър Убийство

Пейджи влезе в колата и затвори вратата откъм своята страна.

Марти погледна през рамо към задното стъкло, мина на заден ход покрай фасадата на бунгалото, после зави, движейки се по следите, оставени от джипа в неговия самоубийствен устрем.

— Ето го, идва — извика Пейджи.

Все още на заден ход, Марти погледна напред през стъклото и видя как Другият изскочи на площадката, хукна надолу по стълбите и през двора, хванал в ръце по едно шише от вино. Гърлата на бутилките бяха затъкнати с парцали, а от всяко излизаха пламъци… Господи! Те буйно горяха, можеха да избухнат в ръцете му всеки миг, но той изглежда нехаеше за собствената си безопасност. Лицето му бе озверяло и почти щастливо. Той сякаш бе роден за това, единствено и само за това! Инерцията му попречи да спре веднага, но все пак застана на едно място, вдигна дясната си ръка като полузащитник, който хвърля топка на свой играч.

— Тръгвай! — изкрещя Пейджи.

Марти бе тръгнал вече и не беше нужно да му казват да бърза.

Вместо да се обръща и да гледа през задното стъкло, той прикова поглед в огледалото за обратно виждане, за де е сигурен, че кара по алеята и за да не се блъсне в някое дърво, камък или пък да не затъне в канавката. Ето защо веднага усети първото шише със запалителна смес, което описа дъга над снежната покривка и се разби в предната броня на колата.

За щастие ловенето от съдържанието се изля на алеята и там сякаш снегът лумна в пламъци.

Второто шише се разби в покрива на „БеЕмВе“-то, на петнадесетина сантиметра от предното стъкло, точно пред Пейджи. То се пръсна на парчета, съдържанието му избухна в пламъци и се разля по стъклото. За миг единственото нещо, което четиримата виждаха пред себе си, бяха буйните пламъци.

На задната седалка, стегнати с предпазните колани, навели ниско глави и вкопчили се една в друга, момичетата запищяха от страх.

Марти не би могъл с нищо да ги успокои. Единственото, което трябваше да прави, беше да кара назад толкова бързо, колкото му стигаше смелостта, и да се надява, че пламъците върху стъклото ще угаснат, а то ще остане цяло въпреки високата температура.

Разстоянието до шосето е преполовено… Още една трета… Газ! Още само тридесет метра!

Пламъците върху предното стъкло веднага угаснаха, щом бе изчерпан тънкия слой бензин, разлял се отпред, но покривът още гореше. Отгоре непрекъснато падаха горящи парчета, които се удряха в бронята откъм пътниците и падаха в снега. Боята се бе запалила.

През огъня и гъстия, черен дим Марти видя как Другият отново се носи към тях, не така бързо като колата, но не и кой знае колко по-бавно.

Пейджи измъкна два ловни патрона от джоба на якето си и ги пъхна в затвора на пушката на мястото на тези, които вече бе използвала.

Още двадесет метра до шосето… Петнадесет… Десет…

От дърветата и храстите Марти не виждаше какво е положението надолу по хълма. Боеше се, че при излизането на пътя могат да се натъкнат на някое идващо насам превозно средство. Все пак той не смееше да намали.

Ревът на мотора заглуши шума от изстрела. С рязък пукот на предното стъкло се появи дупка от куршум точно под огледалото за обратно виждане, между него и Пейджи. Миг по-късно втори изстрел проби предното стъкло на десетина сантиметра надясно от първата дупка. Истинско чудо бе, че Пейджи не бе засегната. При втората дупка вече милион малки пукнатинки като при верижна реакция се пръснаха по цялото стъкло и то стана млечно бяло.

Преходът от коларския път върху настилката не беше гладък. Друснаха се назад върху шосето толкова силно, че подскочиха върху седалките си, а поразеното предно стъкло се изрони навътре на хиляди малки парченца.

Марти завъртя волана силно надясно, превключи и спря колата. Предницата на „БеЕмВе“-то сочеше пътя, спускащ се надолу. В колата бе станало горещо — пламъците унищожаваха боята на гюрука, но още не бяха плъзнали вътре.

Трети куршум рикошира от металната броня.

Марти включи на първа. През страничното стъкло той видя как Другият стои разкрачен на четири-пет метра от края на коларския път с пистолет във всяка ръка.

Когато Марти натисна педала за газта, още един куршум се заби този път във вратата откъм неговата страна, но не успя да я пробие съвсем.

Онзи хукна, когато видя как „БеЕмВе“-то поема надолу по пътя, отдалечавайки се от него.

Макар че вятърът отнасяше повечето от дима надясно, все пак той беше станал толкова черен и гъст, че част от него влизаше и в колата, което направи положението им още по-тежко. Пейджи се закашля, момичетата хриптяха задавено на задната седалка, а Марти вече не виждаше ясно пътя.