Дийн Кунц - Мистър Убийство

В другата стая не се чуват писъци. Последният грохот от стрелбата утихва, а след това не се чува нито звук.

Той хвърля оръжието на пода и изважда втория 38-милиметров „Чийфс Спешъл“ от кобура на рамото си, скрит под якето на убития цветар.

С ритник отваря вратата и бързо влиза вътре. Пистолетът е насочен напред.

Стаята е спалня, но вътре няма никой.

Стремително засилващото се чувство на безпомощност раздухва пламъка на яростта му.

Той се връща в коридора и се обръща към другата затворена врата.

В първия миг, когато видя как джипът полетя във въздуха над портичката и се заби в предната стена на бунгалото, Пейджи се спря.

Макар да ставаше пред очите й и да знаеше, че всичко това е истина, сблъсъкът й се видя нереален, като в сън. Огромният автомобил летя сякаш цяла вечност като буквално се понесе над портичката, а колелата му се завъртяха във въздуха. Той като че ли се разтвори, преминавайки през стената на бунгалото, и изчезна така, сякаш изобщо никога не бе съществувал. Разрушенията бяха съпроводени с голям шум… И все пак той като че ли не беше нито толкова грозен, нито толкова силен, както обикновено биваше във филмите. Веднага след това се възцари относителният покой на бурята, а денят напомни отново за себе си единствено чрез воя на вятъра. Снегът падаше на безшумни талази.

Децата…

С окото на съзнанието тя видя как стената избухва навътре и се стоварва върху тях, а след нея и джипът.

Пейджи вече тичаше, още преди да осъзнае този факт. Тичаше право към бунгалото.

Тя държеше ловната пушка с две ръце: лявата върху долната част на цевта, дясната — върху приклада, с показалец върху предпазителя на спусъка. Трябваше само да спре, да вдигне пушката, да се прицели, да плъзне показалеца си върху спусъка и да стреля. Още докато беше в бунгалото и зареждаше мосберга, Пейджи закрепи към задната част на цевта един допълнителен патрон, за да може да сложи още една гилза в магазина на пушката.

Тя излезе от гората тичешком, хукна по алеята и когато беше само на около десет метра от къщата, вътре се чу оглушителна стрелба. Пет бързи изстрела един след друг. Вместо да я сепнат и да я спрат, изстрелите я накараха да хукне още по-бързо по алеята, прекосявайки за миг равния двор.

Подхлъзна се в снега и падна, подпирайки се на едното си коляно, тъкмо когато вече бе стигнала най-долното стъпало към входната площадка. Заболя я и без да иска, Пейджи тихо изруга.

Ако не се беше спънала обаче, щеше вече да е на площадката или дори във всекидневната. В този миг Шарлът завиваше покрай единия ъгъл на бунгалото в задния двор. Точно зад нея бяха Марти и Емили, хванати за ръка и тичаха.

Той стреля три пъти във вратата отляво на коридора, отваря я с ритник, спуска се бързо напред, приведен почти до земята, и се озовава в още една изоставена спалня.

Някъде навън се затръшва врата на кола.

Марти остави вратата откъм шофьорската страна отворена, опипвайки с ръка под седалката и търсейки ключовете. И през ум не му мина да каже на Шарлът и Емили да не затварят вратите, докато не са готови, защото шумът от затръшването щеше да отекне в околните дървета.

Пейджи още не бе влязла в колата. Тя стоеше до отворената врата и наблюдаваше къщата.

Пушката беше вдигната и готова за стрелба.

Къде бяха проклетите ключове?!

Марти се наведе напред като се сви на две, за да може да опипа още по-назад, под седалката.

Когато докосна ключовете, мосбергът изтрещя. Онзи отсреща също стреля и за малко да улучи Пейджи. Изстрелът накара Марти рязко да вдигне глава. Куршумът изсвистя през отворената врата на „БеЕмВе“-то и се заби в арматурното табло на пет-шест сантиметра от лицето му. Скоростомерът се пръсна на парчета и те се посипаха върху Марти.

— Долу! — изкрещя той на момичетата отзад.

Пейджи отново стреля, онзи отсреща също.

Другият стоеше в зейналата и нащърбена дупка, където някога бе външната врата на бунгалото, а сега бе само празно пространство. Той протегна напред дясната си ръка и стреля, после хукна навътре, към всекидневната може би, за да зареди отново.

Макар че ловната пушка го държеше на разстояние, той все пак беше доста далече, за да може да бъде сериозно ранен от нея, особено като се вземеха предвид необикновените му възстановителни способности. Неговото оръжие обаче от такова разстояние удряше здраво.

Марти бясно завъртя ключа на стартера. Двигателят заработи. Той освободи ръчната спирачка и включи на скорост.