Дийн Кунц - Мистър Убийство

Когато успя най-сетне да се изправи на крака, джипът беше на около двадесет и пет метра от бунгалото като продължаваше да увеличава скоростта си.

Молейки се изтръпналите й и вдървени от студа крака да не я подведат, Пейджи се прехвърли през камъните и хукна с все сила към бунгалото, тичайки успоредно на алеята. Тя се провираше между стволовете на дърветата като се стараеше да остава в сенките им.

Поради факта, че „БеЕмВе“-то не беше пред бунгалото, а малко наляво от входа, джипът имаше отлична видимост към стълбището. Един-два сантиметра снежна покривка не беше достатъчна, за да го забави. Земята под нея не беше още съвсем замръзнала и корава като камък, каквато щеше да стане към средата на зимата. Гумите лесно се забиха в пръстта и зацепиха здраво.

Шофьорът изглежда се беше изправил на педала за газта. Той или бе решил да се самоубива, или беше дълбоко убеден в своята неуязвимост. Моторът изрева.

Пейджи беше все още на около тридесет метра от бунгалото, когато предната лява гума на джипа достигна първото стъпало на невисокото стълбище. После той се стрелна по него, като че ли беше състезателна рампа. Дясната предна гума за миг се завъртя във въздуха, сетне заора в площадката, когато бронята й направи на трески навеса над входната врата.

Пейджи очакваше, че площадката ще се огъне под тежестта, но след като стремително изкачи и третото стъпало, джипът излетя във въздуха, подхвърлен от задната лява гума.

Той е във въздуха… дъските от навеса на площадката пред входа стават на трески, дървените рамки се разлетяват на всички страни. Преминава през тях с лекота, сякаш са най-обикновена паяжина или просто ефирен воал.

А сега право към вратата като огромен двутонен снаряд! Канонаден залп от хоросан!

Той затваря очи. Предното стъкло може да се пръсне.

Страхотен челен удар… полита напред… предпазният колан го дръпва назад. Изпуска шумно въздух, в гърдите си усеща болка…

Истинска симфония от пукот и трясък — пукат дъски, болтове се чупят на две, пантите на вратите се разпадат, подпорните греди трещят! И тогава изведнъж движението напред спира — джипът е сплескан!!!

Той отваря очи.

Предното стъкло е още цяло.

Джипът е във всекидневната на бунгалото. Предницата му е насочена към дивана и един преобърнат стол. Наведен е леко напред, защото предните колела са пробили пода и висят в празното пространство под него.

Вратите на автомобила са останали над пода и могат да се отворят. Убиецът разкопчава предпазния си колан и излиза от колата, стиснал в дясната си ръка 38-милиметров пистолет. Напред, напред! Бори се, предизвиквай, бий се със зъби и нокти и победи!

Той чува пукот над главата си и поглежда нагоре. Таванът е пробит и се огъва навътре, но вероятно ще остане цял и няма да се срути. Фин снежен прах и кафяви борови иглици се посипват през пукнатините.

Подът е осеян със счупени стъкла — прозорците от двете страни на входа са разбити.

Разрушението го опиянява и възпламенява яростта му.

Във всекидневната няма никой. През отворената врата той вижда и почти цялата кухня. Там също няма никой.

В широкия коридор между всекидневната и кухнята има две врати — в ляво и в дясно. И двете са затворени. Убиецът тръгва надясно.

Ако фалшивият баща се е скрил там и чака, самото отваряне на вратата ще дръпне спусъка на цяла канонада от изстрели.

Иска му се да избегне наранявания от куршуми, ако изобщо е възможно, защото иначе ще трябва отново да се влачи и да чака да заздравеят раните му. Трябва да свърши с всичко това сега, тук, днес!

Ако жена му и децата му още нямат двойници и не са заменени с чужди форми, те със сигурност няма да могат дълго да останат хора. Нощта скоро ще дойде. Остава по-малко от час. От филмите знае, че винаги и всичко се случва през нощта: нападения от чуждопланетни пришълци, инжектиране с паразити, нападения от мутанти, крадци на души, изчадия, които смучат кръв… Всичко това се случва нощем — или когато луната е пълна, или когато изобщо я няма, но винаги нощем.

Вместо рязко да отвори, застанал в безопасно положение — отстрани — той застава пред стаята и открива стрелба с 38-милиметровия си пистолет. Вратата не е от солидно дърво, а от талашит и дори от упор куршумите оставят големи дупки в нея.

Оръжието се тресе в ръцете му. Откатът му донася огромно удовлетворение. Усещането е почти като при полов акт и до известна степен служи за отдушник на безсилието и яростта му. Той натиска спусъка, докато най-сетне жилото попада върху празните килийки в патронника.