Дийн Кунц - Мистър Убийство

— Ясно — рече Спайсър, сваляйки слушалките, които бе сложил на главата си, докато Ослет гледаше през прозореца.

Онова, което откри, беше телефонен разговор, уловен, засечен и записан от автоматичното устройство тридесетина минути след като Алфи беше убил двамата оперативни. Всъщност Алфи се намирал в къщата, когато бил проведен въпросният разговор. Той бе вдигнал слушалката на седмото позвъняване. Спайсър превъртя касетата и я пусна през тонколоните вместо през слушалките, за да могат и тримата да чуят.

— Първият глас е на този, който звъни в къщата на Стилуотърови — рече Спайсър, — защото човекът, който вдига слушалката там отначало нищо не казва.

Ало? Мамо? Татко?

Как можа и тях да излъжеш?

Спайсър спря касетата и каза:

— Вторият глас е на онзи, който отговаря… и е на Алфи.

— И двата гласа са като на Алфи.

— Единият е на Стилуотър. А сега първите думи, които ще чуете са на Алфи.

Защо да обичат повече теб, а не мен?

Не ги докосвай, копеле! Само да си ги пипнал!

Те ме предадоха.

Искам да говоря с майка ми и баща ми.

Твоите майка и баща ли?

Дай им слушалката!

За да им разкажеш още лъжи ли?

Тримата изслушаха целия разговор. Беше доста зловещо.

Изглеждаше така, сякаш един човек говореше сам на себе си — напълно раздвоена личност. Дори по-лошо, защото тяхното непослушно момче не само бе излязло извън контрол, но си беше и отявлен психопат.

Когато записът свърши, Ослет каза:

— Значи Стилуотър изобщо не е ходил при майка си и баща си.

— Очевидно не.

— Тогава как ги е намерил Алфи? И защо е отишъл там? Защо се е заинтересувал и от родителите на Стилуотър, а не само от сина им?

Спайсър сви рамене и рече:

— Вероятно ще имате възможност да питате самия Алфи, ако можете да си го върнете.

На Ослет хич не му хареса това, че имаше толкова много открити въпроси. Положението като че ле не беше в неговите ръце. Той погледна през прозореца към къщата и следите от гуми в снега, покрил алеята.

— Може би Алфи вече не е там.

— Тръгнал е след Стилуотър — съгласи се Спайсър.

— Откъде се е обадил Стилуотър?

— От безжичен телефон.

— Но въпреки това може да се проследи, нали? — попита Ослет.

Спайсър посочи трите колони от цифри светещи върху екрана на един от мониторите и каза:

— Разполагаме с тройна сателитна връзка.

— Това нищо не ми говори… просто телефонни номера.

— Този компютър ще го посочи върху картата с точност до три километра спрямо източника.

— За колко време?

— Най-много пет минути — рече Спайсър.

— Добре. Вие работете по това. Ние ще проверим къщата.

Ослет слезе от червения микробус, последван от Клокър.

Без да бързат те пресякоха заснежената улица. Ослет не го бе грижа, дори хиляда любопитни съседи да надничаха иззад пердетата на прозорците си. Ситуацията беше вече съвсем явна и нищо не можеше да се направи. Той, Клокър и Спайсър щяха да офейкат заедно с труповете след десет минути, а след това никой никога нямаше да може да докаже, че те са били тук.

Двамата стигнаха до площадката пред входа на къщата на възрастните Стилуотър. Ослет натисна звънеца, но никой не им отвори. Позвъни втори път и натисна дръжката на бравата. Оказа се, че вратата е отключена. От другата страна на улицата щеше да изглежда така, сякаш Джим и Алис Стилуотър са отворили вратата и са ги поканили вътре.

Вече в антрето, Клокър затвори външната врата след себе си, изваждайки от кобура своя колт „Магнум 357“. Двамата останаха миг-два неподвижни, ослушвайки се за някакъв шум в притихналата къща.

— Бъди в покой, Алфи! — рече Ослет, макар и да не вярваше, че тяхното непослушно момче ще е още там. Когато не се чу обичайният отговор на тази команда, той повтори четирите думи по-високо от преди.

Последва тишина.

Съвсем предпазливо те се придвижиха по-навътре в къщата… и откриха мъртвите съпрузи в първата стая, в която влязоха… Родителите на Стилуотър. И майката и бащата приличаха по нещо на писателя… и на Алфи, разбира се.

По време на бързото претърсване на къщата, повтаряйки командата пред всяка следваща врата, единственото по-интересно нещо, което откриха, беше в пералното помещение. Малката стая вонеше на бензин. Онова, което бе намислил Алфи, бе ясно от ивиците плат, фунията и полупразната кутия от прах за пране, разхвърляни върху плота до умивалника.

— Този път той се е подсигурил от всички страни — рече Ослет. — Тръгнал е след Стилуотър като на война.