Дийн Кунц - Мистър Убийство

Стъпканите цветя, както и заскрежените папрати притежаваха особено красота. Да ги щракне човек на снимка, да я окачи в някоя галерия със заглавие „Романс“ или „Загуба“ и… хората навярно щяха да стоят с часове пред нея, размишлявайки.

Спайсър почука на задната врата на червения микробус, а Клокър каза:

— Ще ида да проверя цветарския фургон.

Никой не се отзова на почукването на Спайсър. Той смело отвори вратата и се качи вътре.

Ослет го последва и успя да чуе как Спайсър тихо промълви:

— Ах, мамицата му!

В микробуса бе тъмно. През стъклата-огледала, служещи за прозорци, се процеждаше оскъдна светлина. Само таблата и екраните на електронното оборудване осветяваха пространството.

Ослет свали слънчевите си очила, видя труповете и затвори задната врата.

Спайсър също бе свалил слънчевите си очила. Очите му имаха странен, избледнял жълт цвят. Или може би те просто отразяваха цвета на различните индикатори и сигнални лампи.

— Вероятно Алфи е идвал насам, към къщата на Стилуотърови — рече Спайсър. — Видял е микробуса, разбрал е каква точно е задачата му и преди да отиде в къщата, се е отбил тук, за да се погрижи за тези двамата, та да не му се пречкат в работата отсреща.

Електрониката работеше със слънчеви батерии, разположени върху покрива на микробуса. Когато наблюдението се извършваше нощем, батериите се зареждаха, ако е необходимо, по обичайния начин — чрез включване на двигателя за кратко време. Обаче дори и в облачни дни клетките на батериите бяха в състояние да съберат достатъчно слънчева светлина, за да поддържат системата.

Макар и двигателят да не работеше, температурата в микробуса бе приятна, дори беше малко хладно. Превозното средство бе изключително добре изолирано, а слънчевите батерии захранваха също и един малък нагревател.

Като прекрачи трупа на пода, Ослет погледна през един от прозорците за наблюдение и каза:

— Ако Алфи е бил привлечен от тази къща, то е защото Мартин Стилуотър вече е бил там.

— Предполагам.

— И все пак наблюдателите не са го видели нито да влиза, нито да излиза.

— Очевидно не — съгласи се Спайсър.

— Не трябваше ли да ни кажат, ако бяха видели Стилуотър, жена му или децата?

— Абсолютно!

— Е… тогава той там ли е? Може би те всички са отсреща — цялото семейство и Алфи.

Спайсър надникна през другия прозорец и каза:

— А може би не. Някой неотдавна е излязъл оттам. Виждате ли следите от гуми по алеята?

Някакво превозно средство с широки гуми на колелата бе излязло от гаража, пристроен към бялата къща, облицована с дъски. Автомобилът бе влязъл на заден ход в улицата, бе завил наляво и след това бе поел напред и надясно. Снегът едва-що бе започнал да запълва безбройните малки вдлъбнатини.

Клокър отвори задната врата и ги стресна. Качи се вътре, затваряйки, без да каже нещо за окървавената брадва и труповете на двамата оперативни работници.

— Май че Алфи е задигнал цветарския фургон за прикритие. Разносвачът е в багажника заедно с цветята — мъртъв като пън.

Въпреки удължената си основа, задната част на микробуса, в който се намираха, дори и без наблюдателни устройства и трупове, не беше в състояние да побере спокойно трима души. Ослет усети как тясното пространство го притиска от всички страни.

Спайсър издърпа тялото на седналия мъртвец от въртящия се стол, върху който бе умрял. Трупът се изтърколи на пода. Преди да седне, Спайсър провери дали по седалката няма кръв, сетне се намести пред копчетата и мониторите, с които явно беше добро запознат.

Усещайки неприятното присъствие на Клокър, надвесил се над него, Ослет каза:

— Възможно ли е някой да се е обадил на обитателите в къщата и тези момчета да не са имали шанса да ни съобщят, тъй като Алфи ги е пречукал?

— Точно това смятам да разбера сега — отвърна Спайсър.

Пръстите на Спайсър ловко затанцуваха по клавишите, а върху пет-шест от мониторите се появиха цветни графики и диаграми.

Хитро намислил да ръгне уж неволно Клокър с лакът в стомаха, поради тясното пространство, Ослет надникна през единия от двата огледални прозорци. Той гледаше към отсрещната къща. Клокър се наведе и погледна през другия прозорец. Ослет си помисли как Стар Трек-любителят си представя, че гледа през илюминатора на някой космически кораб и се взира през дебелото стъкло в чуждия свят навън.

Минаха няколко коли… После профуча един пикап. Някакво черно псе подтичваше до бордюра. Лапите му бяха полепнали със сняг и изглеждаше така, сякаш бе обуло четири бели къси чорапа. Къщата Стилуотър бе притихнала и спокойна.