Дийн Кунц - Мистър Убийство

Разнообразието на чуждопланетните зарази е безгранично и непознато, но едно оръжие е спасявало света много по-често, отколкото което и да било друго: огънят! Когато беше член на Антарктическата научноизследователска станция, Кърт Ръсел бе нападнат от извънземно същество, непрекъснато изменящо формите си. То бе много коварно и навярно най-страшното и могъщо чуждопланетно изчадие, опитало се да превърне земята в колония. Тогава огънят се оказа най-ефективното оръжие срещу могъщия враг.

Чуди се дали четири запалителни бомби са достатъчни. Така или иначе, едва ли ще има време да използва повече. Ако нещо изскочи от фалшивия баща, Пейджи и момичетата, и ако то е също толкова враждебно и опасно, колкото онова, което излизаше от хората в научно изследователската станция на Кърт Ръсел, той без съмнение ще бъде погълнат преди да може да използва повече от четири бензинови бомби като се им предвид, че за всяка ще му трябва време, за да я запали. Де да имаше огнехвъргачка!

Застанал до един от прозорците в предната част и загледан в сипещия се през дърветата сняг, затрупващ пътеката към шосето, Марти напълни шепите си с девет милиметрови патрони от кутиите, които бяха купили в Мишън Виехо. Той отвори многобройните ципове на червено-черното си яке от изкуствена кожа и напълни джобовете му с патрони. След това натъпка джобовете на дънките си.

Пейджи зареди патронника на ловната пушка. Тя не се бе упражнявала в стрелба с пистолет като Марти и затова се чувстваше по-уверена с мосберга.

Имаха осемдесет патрона за ловната пушка и приблизително двеста деветмилиметрови за беретата.

Марти се чувстваше безпомощен и уязвим.

Никакви оръжия на света не биха могли да го накарат да се чувства сигурен.

След като затвори телефона, той имаше намерение веднага да напуснат бунгалото и да избягат. Но щом до там ги бе проследил с такава лекота, той щеше да ги намери, където и да отидеха. По-добре беше да се укрепят в къща, където можеха да се отбраняват, отколкото да бъдат нападнати от Другия на някое безлюдно шосе или пък да ги изненада в непозната обстановка, където щяха да бъдат много по-уязвими отколкото в бунгалото.

Марти едва не се обади в полицията с намерение да ги изпрати в къщата на родителите си. Но Другият със сигурност щеше да изчезне оттам, още преди да дойдат ченгетата, а доказателствата, които те щяха да съберат — пръстови отпечатъци и още Бог знае какво друго — щяха просто да затвърдят убеждението им, че той бе убил и собствените си родители. Масмедиите го бяха представили вече като психически нестабилен. Картината в Мамът Лейкс щеше просто да подсили измислицата, която те натрапваха на света. Ако успееха да го арестуват днес, утре, през следващата седмица или просто да го задържат за няколко часа без предупреждение, Пейджи и момичетата щяха да останат сами, а за него това бе непоносимо.

Нямаше избор. Трябваше просто да се окопае и да се бие. А то си бе не толкова избор, колкото смъртна присъда.

Седнали една до друга на дивана, Шарлът и Емили бяха все още с якета и ръкавици. Държаха се за ръце, черпейки сила една от друга. Въпреки че бяха уплашени, те не плачеха, нито искаха да ги успокоява някой, както биха постъпили много деца в същото положение. И двете бяха истински войничета — всяка по свой начин.

Марти не знаеше какво да посъветва дъщерите си. Обикновено също като Пейджи той нямаше проблеми с напътствията, които трябваше да им даде, за да могат да се справят с житейските проблеми. На шега Пейджи често казваше, че те са продуктът на Приказната Родителска Машина „Стилуотър“ — един израз, който съдържаше както известна самоирония, така и искрена гордост. Но този път той не можеше да намери думи, защото се стараеше никога да не ги лъже, нямаше намерение да започне да ги лъже сега и все пак не се решаваше да им каже, че перспективата е повече от мрачна.

— Деца, елате да ми помогнете — извика ги той.

Нетърпеливи да направят нещо, което да ги поразсее, те начаса скочиха от дивана и застанаха до него при прозореца.

— Стойте тук — каза им Марти. — Гледайте павирания път ей-там. Ако някоя кола завие по алеята или дори ако само намали ход по пътя, или пък забележите нещо съмнително, викайте с пълна сила. Разбрано?

И двете кимнаха сериозно и тържествено.

— Нека да проверим всички други прозорци — обърна се Марти към Пейджи. — Виж дали всички са затворени. Спусни пердетата.

Другият можеше и да ги изненада, пропълзявайки незабелязано до бунгалото, а Марти не желаеше този мръсник да ги наблюдава — или да ги застреля — през прозореца.