Дийн Кунц - Мистър Убийство

Той проповядваше, че вярващите ще се възнесат на небето, оставяйки на земята непокръстените и наистина лошите хора да изтърпят хиляда години на жестока и изнурителна война, да изтърпят земния ад преди да дойде Денят на Страшния Съд.

Оказа се, че Кейн е педофил, който записвал на видеокасети сексуалните си насилия над деца, членове на сектата. Той бе изпратен в затвора, а две хиляди негови последователи се разпръснаха от ветровете на разочарованието и измяната. Имението заедно с всичките сгради бе оградено и затворено поради съдебния процес вече пет години.

Някои човешки фантазии бяха разрушителни.

Оградата, направена от вериги, беше тук-там порутена. Най-отгоре стърчаха остри като бръснач телени спирали. В далечината се мяркаше шиповидният покрив на църквата, извисил се над дърветата. Под него се забелязваха и покривите на другите постройки, подобни на зайчарници, където вярващите бяха спали, бяха се хранили и бяха очаквали да бъдат издигнати на небето от десницата на Всемогъщия Господ Бог. Острият като игла покрив не беше докоснат от времето, но сградите под него бяха — липсваха много врати и прозорци. Бяха се превърнали в убежище за плъхове, опосуми и миещи мечки — безславно валящи се в развала и поквара. Понякога разрушенията бяха причинени от хора. Но по-голямата част бяха нанесени от вятъра и студовете, сякаш Бог чрез климатичните условия изменяше земните форми по Свой каприз и изпращаше присъдата Си над Църквата на Възнесението, каквато все още не се решаваше да прати на останалото човечество.

Бунгалото беше също от дясната страна на тесния път — имение съседно на огромния парцел, собственост на някогашната секта. Разположено на стотина метра от улицата, в края на една непавирана пътека, то бе едно от многото бунгала, разположени из околните хълмове, всяко върху един-два акра земя.

Беше едноетажна постройка, облицована с кедрови греди, посребрели от времето. Покривът беше от каменни плочи, отпред имаше малка, закрита веранда, а основата беше от речен камък. През годините майка му и баща му бяха разширявали бунгалото и сега то се състоеше от две спални, кухня, всекидневна и две бани.

Спряха колата пред бунгалото и излязоха навън. Околните борове и различните калифорнийски ели — захарни, ponderosa и други — бяха вековни и огромни, а кристално свежият въздух беше изпълнен с техния аромат. Килим от изпокапали борови игли и многобройни шишарки покриваше имението. Снегът достигаше земята само през пролуките между дърветата и гъсто сплетените им клони.

Марти отиде до бараката зад бунгалото. Вратата бе затворена с дървено резе. Вътре, вдясно от входа, до стената на няколко сантиметра под пръстения под беше заровен резервният ключ, увит в найлонова кесийка.

Когато се върна пред бунгалото, Марти забеляза, че Емили е клекнала под най-голямата ела и много съсредоточено разглежда шишарките, нападали под нея. Шарлът се правеше на балерина, подскачайки върху малката просека между дърветата. Точно там снегът падаше на плътна, непрекъсната струя подобно на лъч от прожектор.

— Аз съм Снежната царица! — обяви задъхано Шарлът, докато се въртеше и подскачаше. — Зимата е в моите владения! Мога да заповядвам на снега да вали! Мога да направя света блестящ и бял, и красив!

Емили започна да събира шишарки, а Пейджи каза:

— Мила, не разрешавам да внасяш тези шишарки вътре.

— Ще правя изкуство.

— Те са мръсни!

— Красиви са.

— Красиви и мръсни! — възрази Пейджи.

— Тогава ще правя изкуство тук.

— Падай снежецо! Духай, снежен ветре! Въртете се, снежинки, летете и танцувайте! — заповядваше танцуващата Снежна царица, а Марти изкачи дървените стъпала, прекоси малката веранда и отключи входната врата.

Сутринта момичетата се бяха облекли с дънки и вълнени пуловери, за да са готови за планината. Носеха също дебели, подплатени с дунапрен якета както и дебели ръкавици. Сега искаха да поостанат навън и да поиграят. Но дори и да имаха ботуши, играта на открито би била невъзможна. Този път бунгалото не беше ваканционно скривалище, а монашеска обител, която те биха могли да превърнат в крепост, защото в гората наоколо се криеше нещо много по-опасно от кръвожадните вълци.

Вътре се носеше слабата миризма на плесен. Изглеждаше по-студено отколкото навън.

Сложиха няколко цепеници в камината, а останалите дърва за горене наредиха от едната страна на широкото и дълбоко огнище. По-късно щяха да запалят огън. За да затопли бързо бунгалото, Пейджи мина от стая в стая и включи електрическите нагреватели, монтирани в стените.