Дийн Кунц - Мистър Убийство

— Не си сам, сине. Ние винаги ще бъдем с тебе. Бъди сигурен в това!

— Ще бъдем до теб — казва майка му. — Ще ти осигурим каквато помощ искаш!

— Ако Пейджи идва, както казваш — добавя баща му, — ще седнем заедно, когато дойде, ще поговорим и ще се опитаме да разберем какво става.

Гласовете им звучат някак наставнически — сякаш говорят на интелигентно и проницателно дете, но все пак дете.

— Млъкнете! Просто замълчете!

Той изтръгва ръката си от майчините длани и скача от дивана, разтреперан от отчаяние и гняв.

Прозорецът… Падащият сняг… Улицата… Още няма кола… но скоро ще дойде.

Извръща се от прозореца и застава с лице към родителите си.

Майка му е седнала на края на дивана, покрила е лице с ръцете си. Привела е рамене, сякаш притисната от скръб и отчаяние.

Трябва да ги накара да разберат. Тази нужда го е обсебила. Но е съсипан от неспособността си да обясни на своите родители дори най-основните неща от тази ситуация.

Баща му се надига от стола. Изправя се нерешително. Отпуснал е ръце.

— Марти, ти дойде тук за помощ и ние искаме да ти помогнем. Господ е свидетел, че искаме! Но как да ти помогнем, щом ти не ни позволяваш да го сторим?!

Смъквайки длани от лицето си, мокро от сълзите, майка му казва:

— Моля те, Марти! Моля те!!!

— Всеки човек прави грешки понякога — обажда се и баща му.

— Ако става въпрос за наркотици — казва майка му през сълзи, говорейки колкото на него, толкова и на баща му, — можем да се справим с това, мили. Можем да се справим! Ще намерим лек!

Неговият свят под стъклен похлупак — красив, спокоен, вечен — свят, в който той живя няколко минути… откакто майка му отвори обятията си за него там, на входа… този свят в миг става на парчета. Грозна пукнатина прорязва гладкото кристално кълбо. Сладостната и чиста атмосфера на този мимолетен рай излетява навън — ссс! — а вътре нахлува отровният въздух на омразната действителност, в която, за да живееш трябва непрестанно да се бориш с безнадеждността, самотата, отчуждението.

— Не, недейте! — моли той. — Не ме предавайте! Как можете? Как можете да се обърнете срещу мене? Аз съм ваше дете… — Отчаянието се превръща в гняв. — Вашето единствено дете! — Гневът ражда омраза. — Аз имам нужда! Имам нужда ! Не виждате ли?! — Целият трепери от ярост. — Не ви ли интересува?! Нима нямате сърца?! Как можете да постъпите така с мене?! Как може да сте толкова жестоки?! Как можахте да допуснете да се стигне дотук?!

На една бензиностанция в Бишъп те спряха колкото да си купят вериги и да платят за поставянето им върху гумите на колата. Полицаят от Калифорнийския отдел за контрол на пътищата препоръчваше, но не изискваше непременно всички превозни средства, запътили се към Сиера Невада, да имат вериги.

Шосе 395 се превръщаше в магистрала с две отделни платна малко след Бишъп и въпреки стръмнината, те стигнаха на време в Рована и Кроли Лейк, профучаха покрай Макгий Крийк и Конвикт Лейк, напуснаха шосе 395 и излязоха на 203, на няколко километра южно от Горещите гейзери на Каса Диабло.

Каса Диабло. Къщата на дявола.

Значението на името на града никога не бе хрумвало на Марти преди.

Сега всичко беше знамение.

Заваля сняг, още преди да стигнат Мамът Лейкс.

Тлъстите снежинки бяха като изплетени — сякаш бяха от евтина дантела. Падаха в такива огромни количества, че изпълваха почти цялото пространство между небето и земята. Веднага всичко побеля сякаш някой наметна земята с пелерина от изкуствен хермелин.

Пейджи мина през Мамът Лейкс без да спира и зави на юг към Лейк Мери. На задната седалка Шарлът и Емили бяха така омаяни от падащия сняг, че за момента нямаха нужда от други развлечения.

На изток от планините небето беше сиво-черно и надвиснало. Тук, в снежното сърце на Сиера те бяха сякаш в окото на някой циклоп, замъглено с млечно бял катаракт.

До завоя на шосе 203 се виждаше малка борова горичка, в която най-високият бор имаше белези от светкавица, поразила го преди десет години. Тя не само бе ранила дървото, но го бе подтикнала към по-бърз, мутантен растеж, докато борът най-накрая се бе превърнал в грозно проядена и зловеща кула.

Снежинките бяха вече по-малки, но повече на брой. Северозападният вятър ги въртеше вихрено. Бурята си поигра малко в началото, а после се развилия.

Пътят минаваше през поляни и гори и колкото по-стръмен ставаше, толкова поляните ставаха все по-нарядко за сметка на горите. Не след дълго от дясната страна на пътя се мярна частно имение с ограда — имаше над сто акра 32 32 1 акър = 4 дка. — Б.пр. земя. Парцелът бе купен преди единадесет години от Пророческата църква на Възнесението, една секта, която следваше учението на Преподобния Джонатан Кейн 33 33 Cain — също Каин, според Библията. — Б.пр. .