Дийн Кунц - Мистър Убийство

Той стои в кухнята на родителите си и гледа падащия сняг през прозореца над умивалника, разтреперан от глад и ръфащ настървено къс пушено месо.

Този е великият миг, разграничаващ истинските герои от самозваните — когато всичко е в най-черни краски и трагедиите идват една след друга и когато надеждата е храна само за идиотите и глупците… Нима Харисън Форд, Кевин Костнър, Том Круз, Уесли Снайпс или Кърт Ръсел се предават? Не, никога! Немислимо е! Та те са герои! Те упорстват… Устояват… И не само се справят с бедите и неволите, но също израстват над тях! Съпреживявайки най-тежките моменти в живота на тези велики мъже, той знае как да се справи с покрусата и душевната депресия, огромно количество физически наранявания и дори заплахата от чуждопланетно потисничество тук, на земята.

Напред, напред! Бори се, предизвиквай, бий се със зъби и нокти и победи!

Не бива да мисли много за трагичната смърт на родителите си. Без друго създанията, които бе ликвидирал, естествено не бяха майка му и баща му. Те бяха просто мимикрии — също като онзи, който бе откраднал неговия собствен живот. Навярно никога няма да разбере кога са били убити истинските му родители и подменени с тези същества. Но във всички случаи не може точно сега да скърби за тях.

Ако мисли прекалено много за родителите си — и изобщо за каквото и да било — ще бъде не само прахосване на ценно време, но и антигероично. Героите не мислят. Героите действат.

Напред, напред! Бори се, предизвиквай, бий се със зъби и нокти и победи!

Убиецът привършва с яденето и отива в гаража през пералното помещение, което е до кухнята. Запалва флуоресцентното осветление, когато прекрачва прага, и открива две коли на свое разположение — един стар син додж и един сравнително нов джип. Решава да използва джипа заради това, че и четирите му колела са движещи.

Ключовете му са закачени на стената в пералното помещение. В един шкаф намира и голяма кутия с прах за пране. Прочита последната химична съставка върху кутията и изглежда доволен от откритието си.

Връща се в кухнята.

Долният ред от шкафчета завършва с полица, на която има бутилки вино. След като намира тирбушон в едно от чекмеджетата, той отваря четири бутилки и излива виното в умивалника.

В някакво друго чекмедже между кухненските прибори открива пластмасова фуния. Трето чекмедже е пълно догоре с чисти, бели кърпи за съдове, а в четвърто пък намира една ножица и цяла колекция кибрити.

Убиецът отнася празните бутилки и другите неща в пералното помещение и ги поставя върху облицованата с плочки повърхност до дълбокия умивалник.

Връща се в гаража и взима един червен двадесетлитров бидон за бензин от полицата в ляво от скамейката за пране. Когато го отваря, от него се разнася миризма на високооктаново гориво. От пролетта до есента татко навярно е държал бензин в този бидон, за да зарежда моторната косачка, но сега той е празен.

Като рови из шкафчетата около скамейката, в една кутия за резервни части той намира парче гумен маркуч, свит на руло, който е за филтрите на питейната вода в кухнята. С него засмуква бензин от доджа и го оставя да тече в двадесетлитровия бидон.

До умивалника в пералното помещение той сипва във всяка от четирите празни бутилки по малко прах за пране с помощта на пластмасова фуния. После нарязва кърпите на ивици.

Макар че има два револвера с общо двадесет пълнителя, убиецът иска да прибави и бензинови бомби към своя арсенал, защото преживяното през последните двадесет и четири часа му показа, че не трябва в никакъв случай да подценява противника си.

Все още има надежда да спаси Пейджи, Шарлът и малката Емили. Той все още желае да се събере с тях и съвместният им живот да започне отново.

Трябва обаче да бъде реалист и да приеме възможността жена му и децата му да не са вече такива, каквито са били преди. Вероятно те просто са били заробени психически. От друга страна те също бяха може би заразени с паразити от някакъв друг свят, а мозъците им бяха кухи и пълни с някакви гърчещи се гадости. Или може би изобщо не бяха истинските Пейджи, Шарлът и Емили, а само техни копия точно, както фалшивият баща беше копие на самия него, дошъл навярно с някоя семенна шушулка от далечните звезди.