Дийн Кунц - Мистър Убийство

— Знаете ли кой съм аз? — попита раздразнено Ослет.

— Да, сър — отвърна Спайсър, произнасяйки думите си по-отчетливо от всякога, но навеждайки леко глава, сякаш за да признае по-ниския си чин.

— Добре — каза Ослет.

На места от двете страни на пътя се извисяваха вечно зелени дървеса. Много от мотелите, ресторантите и крайпътните барове се радваха на островърхи, алпийски архитектурни форми, а имената им включваха думи, които напомняха за филми от рода на „Звукът на музиката“ и реплики на актьора Клинт Истууд: баварско това, швейцарско онова, Айгър, Матерхорн, Женева, Хофбрау.

— Къде е къщата на Стилуотър? — попита Ослет.

— Отиваме в мотел.

— Разбрах, че специален екип наблюдава къщата на Стилуотър — не се предаваше Ослет.

— Да, сър. От другата страна на улицата са в микробус с тъмни стъкла.

— Искам да отида при тях.

— Идеята ви не е много добра. Градът е малък — няма и пет хиляди жители, ако не се броят туристите. Около микробуса, който е между къщите, ще има много движение, а това ще направи впечатление на околните.

— Тогава какво предлагате?

— Обадете се на наблюдаващия екип по телефона, оставете им номер, на който и те да могат да ви се обадят. След това чакайте в мотела. Щом Мартин Стилуотър се обади на родителите си или позвъни на вратата им, ние ще ви уведомим.

— Още не се е обадил на своите, така ли?

— През последните два-три часа телефонът им звъня няколко пъти, но те не са си вкъщи, за да се обадят, така че не можем да кажем дали синът им звъни или някой друг.

— Значи нямат телефонен секретар? — рече Ослет, невярващ.

— Темпото на живота тук, в този затънтен край не изисква непременно всеки да има телефонен секретар.

— Страхотно! Е, щом не са си у дома, къде са тогава?

— Отидоха на пазар тази сутрин и преди малко спряха в един ресторант на шосе 203, за да хапнат нещо за обяд. След час-два ще се приберат вкъщи.

— Следите ли ги?

— Разбира се.

В очакване на приближаващия сняг скиорите вече пристигаха в града, натоварили ските си върху колите. Ослет забеляза, че бронята на някакъв автомобил е украсена с лепенка, върху която бе написано:

Като спряха на червения светофар зад една голяма лимузина, която сякаш бе натъпкана догоре с млади и русокоси жени в скиорски пуловери, достатъчни на брой, за да участват в поне десетина телевизионни клипа, рекламиращи балсам за устни, Спайсър каза:

— Чухте ли за проститутката в Канзас Сити?

— Удушена е — рече Ослет.

— Но няма доказателства, че е нашето момче, дори да е имало някой, който да е приличал на него и да е излязъл с проститутката от бара.

— Тогава вие не знаете последните новини. Резултатите от пробите на спермата в Нюйоркската ни лаборатория пристигнаха. Изследвали са ги — нашето момче е.

— Сигурни ли са?

— Напълно.

Планинските върхове изчезваха в притъмняващото небе. Цветът на облаците се променяше от пепеливо сиво с бели и по-тъмни ивици до антрацитно черно.

Настроението на Ослет също помръкна.

Светофарът светна зелено.

Като следваше лимузината с русите момичета, Алек Спайсър каза:

— Излиза, че Алфи може да прави секс.

— Но той беше програмиран да…

Ослет не можа да довърши изречението. Той вече не вярваше в работата на генетичните инженери.

— Досега — обади се отново Спайсър — чрез връзките си в полицията щабът е открил петнайсет смъртни случая, включващи сексуален контакт, които могат да се припишат на нашето момче. Неразкрити убийства. Млади и привлекателни жени. В градове, които е посещавал и във време, през което е бил там. Един и същи маниер на действие във всеки случай: извънредно грубо насилие след като жертвата е била свалена в безсъзнание чрез удар по главата или в лицето… очевидно, за да няма викове по време на действителното убийство.

— Петнайсет! — промълви Ослет замаян.

— Може би повече. Може би много повече — каза Спайсър, извърна очи от пътя и погледна към Ослет през напълно непроницаемите си, почти черни слънчеви очила. — И Господ да ни е на помощ, ако не е успял да убие всяка жена, с която се е чукал.

— Какво искате да кажете?

Като отново впери поглед в пътя пред себе си, Спайсър отговори:

— Резултатите от спермата му са доста добри. Тя е активна. Алфи е годен да опложда.

Макар да не би признал пред себе си, докато Спайсър не даде гласност на тази информация, Ослет усещаше, че скоро ще научи лошата вест.