Дийн Кунц - Мистър Убийство

И все пак в съзнанието на преследвача сигналът от жертвата се отразява като червена, мигаща светлинка върху електронна карта.

След като е овладял управлението на тази особена притегателна сила, убиецът може да нападне фалшивия баща като го изненада.

Въпреки че мъжът в бялата кола очаква да бъде нападнат и бяга, за да избегне нападението, той също е свикнал да бъде предупреждаван за такова нещо. Когато мине достатъчно дълъг период без проблеми и смущения в ефира, когато не усеща страховитото опипване, той отново ще възвърне самочувствието си. С връщането на самочувствието, предпазливостта ще намалее и той отново ще бъде уязвим.

Преследвачът трябва само да върви по дирите, да бъде по петите на жертвата, да премери точно момента, в който да удари.

Като минават през Ривърсайд, утринното движение около тях вече не е така натоварено. Убиецът изостава още по-назад, докато най-накрая „БеЕмВе“-то се превръща в далечна, безцветна точка, която понякога изчезва за миг като мираж сред лъчите на слънцето и сред вихрушките от прах.

Напред и на север, през Сан Бернардино, а сетне по магистрала 15. Отправят се към северния край на планините Сан Бернардино и през прохода Ел Кахон на хиляда и триста метра височина.

Скоро след това на юг от град Хесперия „БеЕмВе“-то слиза от магистралата и се отправя на север по шосе 395, към най-западните кътчета на пустинята Мохаве. Убиецът продължава да ги следва на голямо разстояние. Те не биха могли да предположат, че тъмното петънце в огледалото им за обратно виждане е същата кола, която ги е следвала дотук през три области.

След няколко километра минава покрай някакъв пътен знак, който показва разстоянието до Риджкрест, Лоун Пайн, Бишъп и Мамът Лейкс. Мамът Лейкс е най-далече — 450 километра.

Името в миг извиква нещо в съзнанието му. Зрителната му памет е много силна. Той вижда думите на посвещението върху първата страница на един от криминалните романи, които е написал и които държи върху рафтовете с книги в домашния си кабинет в Мишън Виехо:

Тази творба е за моята майка и моя баща, Джим и Алис Стилуотър, които ме възпитаха да бъда честен човек… и които нямат вина за това, че мога да мисля като престъпник.

Убиецът си спомня и картичката с техните имена и адреса. Двамата живеят в Мамът Лейкс.

Отново изпитва остра болка от онова, което е загубил. Дори да си върне живота от натрапника, който носи името му, той навярно никога не би могъл да си върне откраднатите спомени. Детството му… юношеството му… първата му среща… годините в гимназията. Няма никакъв спомен за майчина и бащина любов, което е възмутително, чудовищно ! Как са могли да го лишат от тези най-важни, така трайни и вечни спомени?!

Изминава повече от сто километра, изпаднал в отчаяно и мрачно отчуждение — основно качество на неговото съществуване, но изпитвайки и радост от това, че скоро ще възвърне собствената си съдба.

Завладява го безумен копнеж да бъде с майка си и баща си, да вижда техните скъпи лица, изтрити от чиповете на неговата памет, да ги прегърне и отново да установи дълбоката връзка между себе си и тези двама души, на които дължи живота си. От гледаните филми знае, че родителите могат да бъдат и проклятие — вманиачената майка, която е умряла още преди началната сцена на „Психо“ , майката-егоистка и бащата, който така осакатява бедния Ник Нолт в „Принцът на приливите“ … Обаче неговите родители са много по-фини хора — състрадателни и искрени, като Джими Стюарт и Дона Рийд в „Животът е чудесен“ .

От двете страни на пътя се нижат едно след друго пресъхнали езера, побелели сякаш от солта, внезапно се изправят острите зъбери на червеникави скали, изваяни от вятъра пясъчни океани — оголена, равна пустош. Мяркат се далечните очертания на черните, отвесни скали. Навсякъде се виждат доказателства за геологични изригвания и вулканична лава, изтекла преди хиляди години.

При град Ред Маунтин „БеЕмВе“-то изоставя магистралата и спира до една бензиностанция, за да зареди с гориво.

Убиецът ги следва, докато най-сетне е напълно уверен в намеренията им, но не спира на бензиностанцията, а продължава. Те имат оръжие, той няма. Ще се намери и по-сгоден случай, за да убие натрапника.

Следвайки шосето, убиецът се отправя на север и не след дълго стига Йоханесбург, който е разположен на запад от Лава Маунтинс. Отново спира встрани и зарежда тойотата на някаква малка бензиностанция. Купува си вафли, шоколади, бонбони и фъстъци от автомата — те ще го поддържат по време на предстоящото дълго пътуване.