Дийн Кунц - Мистър Убийство

Шарлът и Емили се спуснаха след пликовете, а Пейджи помогна на Марти да се изправи на крака.

Когато вълната отмина, Марти все още трепереше.

— Ето, вземи ключовете — каза той на Пейджи. — Най-добре е ти да караш. Той ме преследва. Приближава се.

Пейджи погледна към банката и наоколо с ужас в очите, а Марти каза:

— Не, още го няма. Сега е също както преди… Усещам, че съм на пътя на нещо много мощно и стремително.

Две преки. Може би дори е по-близо.

Кара бавно. Оглежда улиците пред себе си — наляво и надясно. Търси ги.

Зад него се чува клаксон на кола. Шофьорът е нетърпелив.

Бавно, бавно… Присвива очи, гледа наляво и надясно, взира се в хората по тротоарите и в отминаващите коли.

Клаксонът зад него продължава настойчиво да тръби. Убиецът му показва среден пръст, с което се надява да затвори устата на типа зад него.

Бавно, бавно…

Никъде не се виждат.

Опитай отново с психическия реостат! Завърти този път на шестдесет градуса! Връзката все още е на лице. Неотклонно, непреодолимо привличане !

Напред… наляво… към търговския център!

Когато седна на предната седалка до шофьора, затвори вратата и стисна пликовете с пачките, които децата бяха събрали от земята, Марти отново бе разтърсен от контакта с Другия. Макар вълната този път да не бе така силна като преди, този факт не го успокои ни най-малко.

— По дяволите, изведи ни оттук! — подкани той Пейджи като измъкна скрития под седалката пистолет.

Пейджи запали двигателя, а Марти се обърна към децата. Те закопчаваха коланите си.

Щом Пейджи нервно превключи на заден ход и излезе от паркинга, момичетата срещнаха погледа на Марти. Бяха уплашени.

Той прекалено много уважаваше тяхната проницателност, за да ги лъже. Вместо да се преструва, че всичко е наред, той им каза:

— Дръжте се здраво! Мама ще се опита да кара като мен.

Превключвайки скоростта, Пейджи попита:

— Откъде идва?

— Не зная. Просто не излизай от същата страна. Нещо никак не ми харесва. Тръгни по другата улица.

Силата го привлича повече към банката, отколкото към магазините, и той паркира близо до източната страна.

Като изключва двигателя, чува тихо свистене на гуми. С периферното си зрение улавя как от южния край на паркинга излиза кола и бързо се отдалечава. Обръща се и вижда бяло „БеЕмВе“ на около двадесет и пет — тридесет метра. Автомобилът за миг се стрелва покрай неговата тойота и се отправя към центъра на търговския участък.

Убиецът успява да улови бегло само част от лицето на шофьора, едната скула, част от брадичката и челюстта. Мярва му се и кичур златисто руса коса.

Понякога е възможно позната мелодия да бъде определена само по три ноти, защото тя е оставила неизлечим отпечатък в спомените ни. По същия начин от няколко щрихи на човешки профил, трепкащи в светлини и сенки и размазани от скоростта на движението, той разпознава скъпоценната си съпруга. Непознати хора са изтръгнали спомените му за нея, но снимката, която откри вчера, се запечата в сърцето му.

— Пейджи — шепне той.

Запалва двигателя на тойотата, излиза от паркинга на заден ход и се отправя към търговската част.

Наоколо всичко е пусто, защото в този ранен утринен час работи само супермаркетът, магазинът за понички и един павилион за канцеларски материали. „БеЕмВе“-то прекосява устремно паркинга, заобикаля няколко коли и излиза на алеята, която минава покрай витрините на магазините. После се отправя към северния край на търговската част.

Убиецът следва бялата кола, но не много агресивно. Дори да ги загуби, лесно ще ги открие, поради тайнствената, ала надеждна връзка, която той осъществява с омразния баща, заграбил живота му.

„БеЕмВе“-то достига северния край и завива надясно по улицата. Когато той пристига на същото кръстовище, бялата кола вече се е отдалечила на няколко пресечки, спряла е на червения светофар и едва се вижда.

Следва ги повече от час — съвсем дискретно, промъквайки се през странични улички, далече от шосето за Санта Ана и магистралата за Коста Меса като се движи на голямо разстояние зад тях. Забила се в сутрешното задръстване от коли, неговата малка тойота е почти невидима.

Карайки по шосе Ривърсайд, на запад от Корона, той си представя, че отново пуска „тока“ между себе си и фалшивия баща. Представя си реостата и от всички възможни триста и шестдесет градуса завърта само на пет. За него това е достатъчно — той усеща присъствието на фалшивия далече напред, в задръстването от коли, макар че не може точно да определи… Шест градуса, седем, осем. Осем вече е много. Седем — седем е идеално! Щом копчето е завъртяно на седем градуса, привличането е достатъчно силно, за да служи като водещ сигнал за него, без да дава усещане на врага, че връзката е установена отново. Натрапникът в „БеЕмВе“-то се насочва на изток към Ривърсайд, напрегнат и нащрек, но без да знае, че го наблюдават.