Дийн Кунц - Мистър Убийство

— Всъщност — додаде Уоксхил — вие ще отлетите за Мамът Лейкс днес, преди обяд.

— Но все пак не можем да бъдем сигурни, че Стилуотър ще се появи там.

— Логично е да го очакваме — рече Уоксхил. — Ако се появи, тогава има голяма вероятност Алфи да го последва. Вие ще имате възможност да приберете нашето момче. Пък ако Стилуотър не отиде в Мамът Лейкс, а само се обади на своите скъпи мамче и татенце , ще отлетите веднага за града, от който той се обажда.

Не желаейки да остава и секунда повече на масата от страх, че Уоксхил може да съобщи още някоя лоша новина, Ослет остави салфетката си до чинията и избута стола си назад.

— Тогава да се размърдаме. Колкото по-дълго нашето момче е на свобода, толкова по-голяма вероятност има някой да го забележи заедно със Стилуотър. Когато това се случи, полицаите ще започнат да вярват на писателя.

Като остана седнал и взе чашата с кафето си в ръка, Уоксхил каза:

— Има още едно нещо.

Ослет бе станал вече. Ненавиждаше факта, че трябва отново да седне — изглеждаше така, сякаш Уоксхил владее положението. Всъщност Уоксхил наистина владееше положението, но само защото разполагаше с нужната информация, а не защото имаше по-висок сан от този на Ослет или по някаква друга причина. В най-лошия случай влиянието им в организацията беше еднакво, а по-вероятно беше Ослет да е с по-голяма тежест. Той остана прав до масата и сведе поглед надолу към възпитаника на Йейл.

Макар че най-сетне бе престанал да яде, Клокър продължи да седи на стола си. Ослет не знаеше дали поведението на партньора му е най-обикновено, малко предателство или просто доказателство, че съзнанието на Стар Трек-любителя пътуваше заедно със Спок и останалата сган към някое затънтено кътче на вселената.

Уоксхил отпи от кафето си и рече:

— Ако трябва да ликвидирате нашето момче, ще бъде жалко, но приемливо. Ако успеете да го върнете в лоното поне, за да бъде вкаран в усмирителна камера и овладян, ще бъде по-добре. Както и да се развият събитията… Стилуотър, жена му и децата му трябва да бъдат елиминирани.

— Няма проблеми.

Управителката на банковия клон, мисис Такуда, дойде при Марти, докато той чакаше до гишето, а залялата го черна вълна тъкмо се оттегляше. Ако можеше да се види в някое огледало, той сигурно щеше да зърне лице с плътно стиснати устни, смъртно бледо и с животински, неистов страх в очите. Обаче, дори да бе забелязала нещо странно във вида на Мартин Стилуотър, мисис Такуда бе твърде учтива, за да го спомене. Преди всичко тя бе разтревожена от това да не би мистър Стилуотър да изтегля по-голямата част от спестяванията си, защото е недоволен от банката.

Марти се изненада, когато успя да докара убедителна усмивка на лицето си и да призове всичкия си чар, за да я увери, че е доволен от банката, с което да я успокои. В стомаха му пъплеше мраз и той вътрешно трепереше, но нищо от това не се почувства в гласа му.

Щом мисис Такуда се отправи към хранилището, за да помогне на Илейн Хигинс, Марти погледна към Пейджи, към децата, към източния вход, към часовника си — „Таймекс“. Гледката на червената стрелка, заличаваща секундите от циферблата, го накара да се изпоти и челото му овлажня. Другият идваше. След колко време? Десет минути, две минути, пет секунди?

Последва нова вълна.

Пресича широк булевард. Утринните лъчи отскачат от броните на минаващите коли, превръщайки се в ярки, слънчеви зайчета. По радиото Фил Колинс пее за изневярата.

Съчувствайки на Колинс, той отново си представя магнитното привличане. Цък! Връзката е осъществена. Усеща непреодолимо притегляне на изток и юг и затова продължава надясно.

Прекъсва връзката секунди след като я е осъществил, надявайки се още веднъж да спипа фалшивия баща, без да се разкрива. Но дори за този толкова кракът миг врагът усеща присъствието му.

Макар втората вълна да трае по-кратко време отколкото първата, тя е също толкова силна. Марти я усети така, сякаш някой го удари с чук в гърдите.

Заедно с мисис Хигинс касиерката се върна на гишето, носейки пари в брой, спастрени в пачки от по сто и от по двадесет доларови банкноти. Пачките образуваха две купчини, всяка висока горе-долу десет сантиметра.

Касиерката се залови да брои седемдесетте хиляди долара.

— Няма нужда — рече Марти. — Просто ги сложете в два големи книжни плика.

Изненадана, мисис Хигинс възкликна:

— О, но мистър Стилуотър, вие подписахте разходния касов ордер, ние сме задължени да ги преброим пред вас.