Дийн Кунц - Мистър Убийство

Устата на Ослет пресъхна. Сърцето му биеше до пръсване.

Не го беше грижа какво ще се случи със семейство Стилуотър. По дяволите, та те бяха само още едни клингъновци!

Не го интересуваше също и дали Мрежата ще пропадне заедно с всичките си велики амбиции. Не след дълго щяха да образуват друга подобна организация и мечтите щяха да бъдат подновени.

Но ако се окажеше невъзможно да си върнат непослушното момче или да го спрат, тогава съществуваше опасност фамилията Ослет да бъде дълбоко опозорена, което щеше да застраши благополучието им и сериозно да накърни политическия им престиж за десетки години напред. Над всичко друго Дру Ослет искаше уважение. Най-сигурният и върховен гарант за уважението винаги е бил родовият произход. Перспективата името Ослет да стане за посмешище, да се превърне в обект на презрение и обществен гняв, в основен материал за тъпите шеги на някой евтин телевизионен комедиант и тема за поредица от скандални истории в най-различни вестници от „Ню Йорк Таймс“ та чак до „Нешънъл Инкуайърър“, беше потресаваща.

— Никога ли не сте се питали — поде отново Уоксхил — какво е правило вашето момче през свободното си време от една задача до друга?

— Разбира се ние го наблюдавахме съвсем отблизо през първите шест седмици. Той ходеше на кино, на ресторант, на разходка в парка, гледаше телевизия, вършеше всички онези неща, с които хората убиват някой и друг час — реагираше точно така, както ние очаквахме, че ще постъпи в извънлабораторна обстановка. В поведението му нямаше нищо неестествено, нищо извън нормалното и със сигурност нищо, което да е свързано с жените.

— Съвсем естествено е да се държи възможно най-добре, ако е знаел, че го наблюдават.

— Но той не знаеше. Не би могъл. Никога не успя да усети нашите надзиратели. Нямаше начин! Те са най-добрите! — Ослет осъзна, че възразява прекалено разпалено, но все пак не се стърпя и добави: — По никакъв начин!

— Навярно е усетил някого от тях по същия начин, по който е усетил и Мартин Стилуотър — някое сетивно, подсъзнателно възприятие.

Ослет започна да се дразни от Уоксхил. Този човек беше безнадежден песимист!

Като взе термоса и наля кафе за всички, Уоксхил каза:

— Дори да е ходил само на кино и да е гледал телевизия… това не ви ли обезпокои?

— Вижте, той е безпогрешен убиец! Програмиран е! Никакви разкаяния, никакви колебания! Трудно е да бъде хванат и още по-трудно да бъде убит! А ако някъде все пак стане грешка, никой не може да го свърже с притежателите му. Той не знае кои сме ние, нито защо искаме набелязаните хора да бъдат ликвидирани, което значи, че не може да свидетелства. Алфи е нищо! Просто една черупка — напълно кух човек! Обаче той трябва да действа в обществото, да не се хвърля в очи, да се държи като един най-обикновен Джо — да прави неща, които истинските хора вършат в свободното си време . Ако постоянно стоеше в хотелските стаи и гледаше втренчено стените, камериерките биха забелязали, биха си казали, че е доста странен и биха го запомнили. Освен това какво лошо има, ако гледа някой филм или малко телевизия?

— Влиянието на културата. То би могло някак да го промени.

— Онова, което има значение, е същността на програмирането му, а не как е прекарвал времето си в събота следобед — каза Ослет и се облегна назад, почувствал се горе-долу по-добре и, ако не Уоксхил, убедил поне себе си. — Проверете миналото му, но едва ли ще намерите нещо.

— Може би вече сме намерили — една проститутка в Канзас Сити. Била е удушена в някакъв евтин мотел, намиращ се точно срещу бар, наречен „Блу Лайф“. Двама различни бармани са дали описание на мъжа, с когото тя е излязла от бара. По думите им той много прилича на Алфи.

В началото Ослет бе усетил между себе си и Питър Уоксхил нещо като духовна обвързаност на двама души, заемащи високо положение в обществото. Дори си бе помислил, че могат да станат приятели и това му бе доставило удоволствие. Но сега имаше неприятното усещане, че Уоксхил изпитва специална наслада от лошите новини, които му съобщаваше.

Уоксхил продължи.

— Един от нашите хора е успял да ни достави мостра от спермата, която Научноизследователският отдел в полицията на Канзас Сити е успял да вземе от вагината на проститутката. В момента е на път за лабораторията ни в Ню Йорк. Ако това е спермата на Алфи, ние вече ще знаем.

— Той не може да произвежда сперма. Той е конструиран…

— Е, ако е негова, тогава ще знаем. Ние имаме картата на цялата му генетична структура и я познаваме по-добре, отколкото Ренд Макнели познава света. Освен това тя е уникална. По-индивидуална е и от пръстовите отпечатъци.