Дийн Кунц - Мистър Убийство

В крайна сметка обаче неговото настойчиво търсене е възнаградено. Намира подходящата кола на малък паркинг зад някаква църква. Утринната служба тъкмо е започнала. Убиецът чува музиката на органа. Енориашите са оставили колите си — около петнадесет — което не е кой знае какъв оборот за Всевишния, но за неговите собствени цели е добре.

Оставя двигателя на тойотата включен, докато търси кола, в която собственикът да е оставил ключовете. В третата — един зелен понтиак — цяла връзка ключове виси от стартера.

Убиецът отваря багажника на понтиака с надеждата да намери там поне несесер най-необходими инструменти, включващи отвертка. Тъй като е запалил тойотата чрез оголване на жиците, той не може да отвори багажника й. Сега обаче късметът му отново работи — намира пълен несесер за даване на пътна помощ, с фенерчета, най-необходими инструменти и комплект от четири различни по вид отвертки.

Господ е с него.

За няколко минути той сменя регистрационните табелки на тойотата с тези на понтиака. Връща несесера обратно в багажника на понтиака, а ключовете оставя на стартера.

Като тръгва за тойотата, органът подхваща химн, чиято мелодия не му е позната. Това, че не знае името на химна, не е чудно, тъй като е ходил на църква три пъти, доколкото може да си спомни. В два от случаите е било, за да убие времето, докато отворят кината. В третия случай беше проследил в църквата една жена, с която му се бе приискало да прави секс и да сподели дълбоко интимното изживяване на смъртта.

Музиката събужда нещо в него. Той се изправя срещу лекия утринен бриз, поклаща се унесено, затворил очи. Химнът го вълнува. Може би е музикален? Трябва да разбере. Навярно владеенето на някакъв инструмент и композирането на песни ще бъде по-лесно от писането на романи.

Когато химнът свършва, той влиза в тойотата и потегля.

Марти разменя няколко любезности с мисис Хигинс, когато тя се връща заедно с касиерката. Очевидно никой в банката не е научил за онова, което му се е случило, защото нито едната, нито другата жена споменават за покушението над него. До горе закопчаната му риза, както и пуловерът с високо бие скриват синините по врата му. Гласът му е леко пресипнал, но не прекалено, та да предизвика коментари.

Мисис Хигинс отбеляза, че сумата в брой, която той желае да изтегли, е необичайно голяма. С тези фрази тя се опита да го накара, да обясни защо му е да рискува като носи толкова много пари в брой. Той обаче просто се съгласи, че сумата е наистина необичайно голяма и изрази надеждата, че не ги обезпокоява прекалено много. Непоколебимо любезно отношение беше навярно средството, с помощта на което Марти можеше да извърши това прехвърляне по възможно най-бързия начин.

— Не съм сигурна, че можем да ви изплатим цялата сума в сто доларови банкноти — каза тя съвсем тихо и дискретно, макар че в банката имаше само още двама клиенти и при това не бяха наблизо. — Ще трябва да проверя каква наличност имаме от такива банкноти.

— Може и известно количество в банкноти по двадесет и петдесет — увери я Марти. — Просто не ми се иска да мъкна огромен куп пари.

Макар помощник-управителката и касиерката да бяха усмихната и любезни, Марти усещаше тяхното любопитство и загриженост. Малко бяха основателните, а още по-малко разумните причини, които биха принудили някого да носи седемдесет хиляди долара в брой.

Дори да би се чувствал по-добре, ако оставеше Пейджи и децата в колата, Марти пак не би го направил. Първото подозрение, което би хрумнало на банкер, беше, че парите са нужни за откуп на член от семейството, а разумът би повелил уведомяване на полицията. Обаче, след като цялото семейство беше на лице, отвличането на който и да е негов член се изключваше.

Касиерката от гишето на Марти започна да се съветва с останалите, изчислявайки броя на сто доларовите банкноти в техните каси, а мисис Хигинс изчезна през овалната врата в дъното на отделението.

Той погледна към Пейджи и момичетата. Източният вход. Южният. Часовникът му. Усмивки, усмивки — наляво-надясно — усмихнат като идиот.

„Ще излезем оттук след петнадесет минути — каза си той. — А може би и след десет. Ще излезем оттук и ще бъдем на сигурно място“.

Черен мрак го връхлетя като тежка вълна.

В малката закусвалня „Дени“ той отива в мъжката тоалетна, после излиза, избира сепаре до прозореца, сяда и поръчва огромна закуска.

Сервитьорката, на която поръчва, е симпатична брюнетка на име Гейл. Тя го подкача за апетита му… сваля го. Той си мисли дали да не си определи среща с нея. Гейл има прекрасно тяло… стройни крака.