Дийн Кунц - Мистър Убийство

Но да прави секс с Гейл, означава да извърши прелюбодеяние, защото е женен за Пейджи. Пита се дали ще бъде прелюбодеяние, ако убие Гейл след като прави секс с нея.

Оставя й хубав бакшиш и решава да се върне след една-две седмици. Тогава ще й определи среща. Гейл има изящно, чипо носле и чувствени устни.

Отново в тойотата, убиецът затваря очи преди да запали двигателя. Представя си, че той и фалшивият баща са два полюса на един магнит. Търси привличането.

Този път е привлечен в орбитата на другия мъж по-бързо, отколкото когато се мъчеше да установи връзката през нощта, а и притегателната сила е много по-голяма от преди. Притеглянето наистина е толкова голямо, и така внезапно, че той изръмжава изненадан и здраво хваща волана сякаш се страхува, че ще излети като куршум през предното стъкло на тойотата и ще се забие право в сърцето на фалшивия баща.

Врагът му незабавно усеща връзката. Той е изплашен, чувства опасността.

На изток.

И на юг.

Връща се обратно към Мишън Виехо, макар и да не му се вярва натрапника да е дръзнал да се прибере вече у дома.

Мощна ударна вълна — като от експлозия — се блъсна в Марти и почти го събори на земята. С две ръце той здраво стисна плота пред гишето, до което стоеше, за да не падне. Облегна се на него с цялото си тяло, борейки се да запази равновесие.

Чувството беше напълно субективно. Въздухът бе сякаш сгъстен до точката на втечняване, обаче нищо не се разпадна, не изпука, не се срути. Изглежда той единствен имаше такива усещания.

След първия удар на вълната, Марти се почувства така, сякаш беше затрупан от лавина — затиснат от огромна маса сняг, тонове сняг… Бездиханен, скован, пронизан от студ.

Сигурно лицето му бе побледняло като восък. Знаеше, че заговорят ли го, няма да може нищо да каже. Ако някой от служителите би дошъл на гишето по време на пристъпа, той щеше да забележи страха под небрежната му поза. Щеше да проличи, че Марти е в голяма беда и никой нямаше да даде толкова много пари в брой на човек, който явно е или болен, или луд.

Марти изстина още повече, когато усети със съзнанието си докосването на същото онова злокобно и призрачно присъствие, което бе усетил вчера в гаража на тръгване за кабинета на доктор Гътридж. Ледената „ръка“ на призрака притискаше самата материя на мозъка му, сякаш се опитваше да разгадае къде точно се намира като с пръсти разчиташе данните, закодирани в мозъчните му гънки. Сега Марти разбра, че призракът беше всъщност двойникът, чиято зловеща сила не се състоеше само в бързото му възстановяване от смъртоносните рани на гърдите.

Той прекъсва магнитното притегляне.

Излиза с колата от паркинга на закусвалнята.

Пуска радиото. Майкъл Болтън пее за любов.

Песента е трогателна… силно го вълнува… почти се просълзява. Сега, когато най-сетне е някой, когато една съпруга го очаква и две деца разчитат на него, той разбира истинското знамение и стойност на любовта. Чуди се как е могъл да живее толкова дълго без нея.

Отправя се на юг. После на изток.

Съдбата го зове.

Внезапно призрачната ръка го пусна.

Марти не се чувстваше вече затиснат — светът отново бе предишният и всичко бе нормално, ако изобщо съществуваше още това понятие.

Почувства облекчение от това, че пристъпът бе траял само пет или десет секунди. Никой от банковите служители не разбра, че нещо не беше наред с него.

Обаче нуждата да вземе парите и да излезе веднага оттук, беше неотложна. Той погледна към Пейджи и децата, седнали в просторното фоайе в срещуположния край на залата… После очите му трескаво зашариха към източния вход, южния… и пак източния.

Другият знаеше къде са. Най-много след минути техният загадъчен и неумолим враг щеше да се нахвърли отгоре им.

Изоставеният омлет в чинията на Ослет изстиваше, придобивайки сивкав цвят и вид на каучук. Ароматът на осоления бекон, който преди беше толкова апетитен, сега го отвращаваше.

Зашеметен от мисълта, че Алфи евентуално се бе превърнал в същество със сексуални потребности, които задоволява, Ослет все пак бе твърдо решен да не показва безпокойството си. Поне не и пред Уоксхил.

— Хм, всичко това не е нищо друго, освен предположения.

— Да — отвърна Уоксхил, — но ние проверяваме миналото, за да изпробваме теориите си.

— Какво минало?

— Полицейските досиета във всеки град, където Алфи е бил изпращан със задача за последните Четиринадесет месеца. Изнасилвания, а също и изнасилвания, завършващи с убийство през часовете, в които той всъщност не е работил.